Стихотворения

РАВНОСМЕТКА
Има дни, в които се замисляш
за смисъла на земният си път,
за чувствата - когато си обичал,
за болката, стаена в някой кът.

И равносметката, която правиш
ти дава сили, за да продължиш.
Доволен си, че много си направил
и че успяваш бързо да простиш.

А, ако във сърцето си погледнеш
ще видиш колко обич си дарил,
но много повече на теб са дали.
Дали достоен ти за туй си бил ?

Дали от тази безгранична обич,
не е останало и малко жал
към хората, изпитвали я повече
от теб - към теб, подобно на пожар.

Дали си дал или си взел незная,
но знам, че няма нищо по-прекрасно -
да си обгърнат от любов безкрайна,
и да живееш в обич необятна!
автор-неизвестен


 2~~
Коледа е. Бъдни вечер
и снегът вали, вали...
И краваят е опечен,
и кандилото гори.

...Миризмата на тамян,
благи думи святи:
"Здраве и живот мечтан
в хижи и палати".

Насред празничната маса -
питата с парата...
Аз - със майчина нагласа
гледам към вратата...

Чакам да отворят само
две ръце могъщи
и да чуя тихо: "Мамо,
върнах се в къщи!"

И да гледам до насита
милите черти...
Господи, къде ли скита?
Запази го ти!

В тъмното и облак няма,
него да попитам:
"В чуждата земя голяма
докога ще скита?"

На вратата се звъни,
коледари пеят.
Пълнят своите торби,
смях и радост сеят.

И във празната си къща
щедро ги дарувам...
Чуждите деца прегръщам,
своите бленувам.

ЕЛЕНА СЛАВКОВА (2003г.)

3~~
Нека поговорим за ... любов,
за онази истинската,вечната, искрящата.
Затопляща сърцето като благослов.
Духовна ласка в миг от вечността блестяща.
...
Разказвала ли съм ти приказка за любовта?
С коси развени от крила на вятъра.
Блеснали като златистите жита
залюлени, пеещи, блестящи ангели...

Разказвала ли съм ти приказка за любовта?
С очи блестящи като сини водопади.
Цялата огромна океанска синева
събрана в две зеници
 Разказвала ли съм ти за едно сърце?
Любящо, истинско - от злато самородно.
Събрало обич носеща те на криле.
За теб - завинаги, и искрено, и непреходно.

...Разказвала ли съм ти приказка за любовта?
Ето, вече има кой да я разкаже!
Само дето аз разказвам я сама,
а не мене няма кой да я покаже...

Марияна Димитрова
 4~~
Надежда Захариева
Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, извисен.
...
Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.

Липсва ми духът ти вулканичен,
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.

Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми, за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.