ПОБЕДИ ЗЛОТО С ЛЮБОВ!!!!

Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал. Един ден на свобода и щастие! После всичко започвало отначало. Годините ставали все по-дълги и мъчителни, страданието все по-голямо. ...Пораснала девойката - превърнала се в красива млада жена. По цели нощи тя оплаквала съдбата си. Никой не знаел за нейната горест. Само звездите били свидетели на страданието и.

Но ето, че един ден жената неочаквано срещнала в планината Добрия вълшебник. Той разговарял с изворите, цветята и камъните и можел в миг да стигне до най- отдалечената звезда. Безброй били чудесата му и денят минал неусетно.
- Освободи ме от проклятието, което тегне над живота ми - помолила се жената на добрия маг - ти можеш всичко! Върни ми свободата!
- Сама трябва да си помогнеш! Това е по силите на всеки човек. Върни се при Злия магьосник и се опитай да го обикнеш. Победи злото с любов!
Тръгнала жената по обратния път. Мислела непрестанно за тайнствения чародей! Тя повярвала на думите му! Завьрнала се в своя затвор. Започнала да търси нещо хубаво у магьосника - нещо добро, което да обикне. Нали всеки носи нещо хубаво в себе си! Наред със злото у всеки живее и доброто.
И ето, че един ден жената забелязала в очите на своя господар сълза.
„И той е самотен – помислила си тя - далеч от света и хората. Едва ли има по - голямо нещастие от това!”
Зад каменната маска тя видяла едно изтерзано лице и заплакала. Обикнала го – с цялото си сърце и душа! Тогава станало чудо! Магьосникът върнал свободата на младата жена. И тя тръгнала отново към планината. Обиколила пътеките на миналото, изкачила така жадуваните върхове, но никъде не открила Добрия магьосник. Само изворите , камъните и цветята и напомняли за него и неговите добри вълшебства.
Жената разбрала: Истинските чудеса се случват само веднъж. Те са шансът ни да променим живота и да претворим съдбата си!...

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ -

- Учителю, как да владея над душата на някого?
- През рана! - казал мъдрецът
- Но...как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
- Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.
...- Но...тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
- Значи наистина обичаш.
- Така е!
- Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.
- Трудно е, учителю!
- А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
- Но той ме наранява.
- Значи си позволила да властва над душата ти.
- И това е вярно.
- Това не е обич.
- А ако все пак си мисля, че ме обича?
- Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
- Състраданието израз на обич ли е?
- Ако не допуснеш да е съжаление - да!
- А как да затворя раната, която зее в душата ми?
- Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, Духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някои спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си - малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре - дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.
- Това не е ли напразна надежда?
- Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вярвай, че можеш да преодолееш всяко препятствие, което се изправя на пътя ти и обичай - няма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.

СЕНЕКА

СЕНЕКА - Болестта измъчва тялото, а не душата.
Времето разкрива истината.
Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.
Надеждата е последната утеха в нещастието.
Да живееш значи да се бориш.
...Лъжата няма предели.
Обучавайки другите, се учим самите ние.
Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.
Ако искаш да те обичат, обичай!
Най-много мъчи неизвестното.
Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.
И след лоша реколта трябва да се сее.
Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.
Късно е да се отказва да носи ярема този, който го е поел върху себе си.
Животът е странстване.
Ленивият вреди на себе си.
Който има много, иска повече.
Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.
Истинската радост е сериозно нещо.
Несправедливата власт не е дълга.
Прибързаността е сама по себе си забавяне.
Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.
Законът трябва да бъде кратък.
През тръни към звездите.
Дълъг е пътят на поучението, кратък и успешен с примери.
Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.
Никой не харесва този, от когото се страхува.
Не е свободен този, който е роб на тялото си.
Почивка без наука е смърт.
Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.
Мълвата вече е добавила излишното.
И животът като бяснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.
Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.
Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.

ШЕКСПИР - "ХАМЛЕТ"

........ Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
не давай глас на зрелите си мисли,
...а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни.
Удостоявай със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато, но със вкус —
човекът си личи от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш в заем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита.
И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите.
Върви!
На добър час!
Помни какво ти казах!

Легенда за Коледната звезда-

Легенда за Коледната звезда-
Появата й в Мексико - страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда.
В навечерието на Рождество бедно момиче много искало да остави някакъв подарък пред статуя на Исус Христос в малко мексиканско градче, но нямало нищо.
“Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”, успокоил го баща му.
Тогава м......омичето набрало от полето сухи цветя и ги поставило молитвено пред статуята на Божия син.
На Бъдни вечер сухият букет разцъфнал в големи алени цветове като кървави сълзи за Спасителя.
Исус благословил цветето!

Когато ... /When/

ПОСОКИТЕ НА КРЪСТОПЪТЯ / Towards the crossroads