ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх.
Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.
Страданието не е наказание.
При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб.
...Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
Подаръците, които Живата природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опитностите , при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа.
Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него.
Има закон в природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача като на слабост, а той не е слабост. Няма същество, което да не е плакало.
Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любоста, Мъдростта и Истината.
Свободата идва като резултат на Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е любов.
Не можеш да убедиш хората в нещо. Ако ти сам не вярваш в него не може да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си.
Никога не говорете в отрицателна форма: “Не прави това, не прави зло!” А казвайте: “Прави добро”. Вместо думите “Не лъжи”, кажи: “Говори истината”. Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното.
Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия.
Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не може да знаеш, докато нямаш вяра.
Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля.
Ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлината, а в сърцето ви- топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви-студ. За каквото мислите, с това се свързвате.

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА ВЛАСТ И МЪЖКАТА СИЛА

Бог създал мъжа и жената равни по сила. Заселил ги в един дом. Те се борели непрекъснато помежду си, но битките винаги завършвали наравно.
Веднъж мъжът решил:"Трябва да поговоря с Бог. Уморих се да се боря с тая жена и да не мога да я надвия." Отишъл на небето и застанал пред Бог:
-Господи,никой... не може да помогне на мъжа освен теб. Ти умееш да палиш звездите на небето, бъди милосърден! Моля те, Господи, дай ми още сила, за да мога да победя жената! Излишно е всеки път да слизаш на земята да ни помиряваш. Дай ми още сила, макар и съвсем мъничко и аз ще въведа ред!
-Добре,-казал Бог-от днес ти ще бъдеш по-силен от жената.
И мъжът хукнал към къщи. Едва пристигнал и закрещял:
-Жено, сега аз съм твой господар! Господ ми даде още сила и сега аз съм по-силен от теб. Трябва да ми се подчиняваш!
Жената се нахвърлила върху него, но той я победил. Пак опитала, пак я победил.Победил я и трети път. Мъжът се възгордял:
-Дръж се както трябва, че ще ти дам да се разбереш!
Жената се разсърдила не на шега.
-Ще видим тая работа!-казала тя. И на другия ден сама отишла при Господ.
-Господи, дай и на мен още сила!
-Няма повече - отвърнал Бог.-Дадох всичката на мъжа ти.
-Но така той е по-силен от мен и ми се налага. Не можеш ли това, което си му дал, да разделиш помежду ни?
-Не! Каквото съм дал, не мога да взема обратно.Ще се наложи да се примириш.
Жената тръгнала към къщи много разгневена. По пътя срещнала дявола и му разказала каква беда и дошла до главата.
-Послушай ме и всичко ще се оправи!-казал дяволът.-Приглади си настръхналата козина, усмихни се и иди пак при Господ.Поискай му ключовете, които висят на гвоздея до вратата. После ела при мен и аз ще те науча какво да направиш с тях.
Жената го послушала, върнала се при Господ, който и дал ключовете, само и само да го остави на спокойствие. И после, бегом при дявола!
-Така, значи получи трите заветни ключа - казал той.-Ако ги използваш правилно, те ще ти донесат по-голяма власт и сила, отколкото мъжът някога ще има. С първия заключи вратата на кухнята. Мъжете първо мислят за ядене. Вторият ключ е за спалнята. Заключи я! И третият, последен ключ е за стаята, в която е люлката на вашето дете. Заключи и нея! Мъжете обичат децата си, искат да виждат как расте потомството им. Сега вземи своите ключове и върви вкъщи.
И добавил:
-Помни, не отключвай вратите, докато мъжът не се научи да използва силата си по твое желание и за твоя радост!
Жената побягнала към дома и изпълнила всички указания на дявола.
Мъжът се прибрал. Като видял, че всички врати, които досега стоели разтворени, са заключени, кипнал. Първо се опитал да ги разбие, уповавайки се на силата си, но не успял. Тогава се развикал:
-Кой заключи тези врати? Жено, откъде взе ключове?
-Господ ми ги даде.
-Няма да търпя тая работа!- креснал той и право при Господ.
-Жената не ме допуска до моята храна, моето дете и моята постеля. Каза, че ти си и дал ключовете.
-Така е. Тя ми ги поиска, Аз и ги дадох, а дяволът я е научил как да ги използва.
-Тогава дай и на мен ключове, за да мога да отворя вратите.
-Както не дадох на нея повече сила, така не мога да дам и на теб други ключове. Каквото съм дал, дал. Споразумейте се!
Върнал се мъжът при жена си и започнал да се мъчи да я умилостиви по всякакъв начин, но тя не отстъпила. Тогава и предложил да си разделят силата и ключовете поравно.
-Трябва да помисля-казала жената. И седнала да мисли. В този момент дяволът надникнал през прозореца.
-Не се съгласявай! Нека у него остане силата, а ключовете - у теб. Запомни, когато налетят мухите, кравата не може да мине без опашката си!
И сделката не се състояла.
От този момент на мъжете се налага да сдържат силата си, ако искат да съжителстват с жените си.
Ето защо мъжете отстъпват, а жените държат на своето.

уроци

Според една древна легенда, във всеки човек живеят няколко различни същности - на човек, на звяр, на природа и на огън.
Те съществуват едновременно в нас, но се проявяват в различни моменти. Когато изпитваме радост, любов и загриженост – това е същността на Човека. Когато творим, вдъхновяваме и успяваме да накараме хората до нас да се ...усмихват - това отново е същността на Човека.
Когато същността на звяра, природата или огъня надделеят в нас, те се проявяват под формата на страх, гняв, самота, агресия, завист или ревност - тогава ние сме същества по пътя към Човека.
Легендата разказва, че в един прекрасен ден много хора ще успеят да развият в себе си природата на Човека. И тогава ще настъпи невиждана до сега промяна. В светът, в който живеем ще стане много по-спокойно и по-хармонично.
От този момент нататък, за всички останали ще стане много по-лесно да осъзнаят и съвсем естествено да разкрият своята човешка същност. Това ще се изрази под много и различни форми – например радостта от най-обикновените неща, любовта, свободата, приятелството, хуманност... И това ще бъде началото на един съвсем различен свят – свят на светлина, хармония, творчество и общуване без граници. Свят на радост, осъзнаване и споделяне...
Да се надяваме, че този свят ще дойде по-скоро отколкото сме очаквали.

ЯТО ЩЪРКЕЛИ

- Ято щъркели, както всяка година наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабо и не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили. Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе...?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякне достатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.
Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете си така, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкото щъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.

ПРОШКАТА МИ

/ в Сахаджа йога /
Прощавам всичко на всички без изключение
и на тези започнали ме с подражания
и нарочно нарочили в жестоко отмъщение
и бичували с безкрайно с благопожелания
...
Прощавам за думите излезли в затъмнение
за всяко направено към мен престъпление
подарявам ви недостижимо очарование
и мисли невидели досега съществувание

Прощавам за бездънното пренебрежение
и за вълненията на вълците по пълнолуние
които ме докосват все още с напрежение
и даряват на силата ми още по голямо сияние

Прощавам на слабите вроденото слабоумие
и на грешните тяхното превъплъщение
на раздвоените подарявам благоразумието
а на грубите жалостивото изцеление

Прощавам на блудниците със смирение
прелюбодейците съжелявам без уточнение
и на всички непознали досега благоразположение
зареждам тяхното щастливо изпълнение

Прощавам на циниците с благоразумие
и неспособността да усетят душевността ми
и отрекли се неразбираемо с простодумие
въпреки че чуват винаги думите ми

Прощавам на предателите с безумие
за опитите да извършат отново престъпление
неспирам да им подсказвам в сладкодумие
и помилвам въпреки техните прегрешения

Прощавам за фалшивите порочни стенания
и жестовете лъжливи започваши в промислие
забравям мъките и омразите с обещания
и мислите отронващи се с богоизвличане

Прощавам ви ...

ПЕТЪР ДЪНОВ

БЕИНСА ДУНО
Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава. В Природата трябва да има обмяна - ще вземаш и ще даваш. Ние искаме да задържим нещата за себе си. Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш. Както вдишваш и издишваш въздуха, също така трябва да дадеш, сле...д като си взел. Вземането е вдишване, а даването е издишване. Ако не издишваш, нямаш възможност да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш възможност да възприемаш.
В момента, когато човек почне да възприема повече отколкото дава, идва страданието. Плодните дървета всичко дават на хората. Човек трябва да се учи от тях на щедрост. Ще бъдеш щедър, ще даваш изобилно.
Човек трябва да счита себе си като раздавач. Когато дава нещо, той само раздава писмата. Ще раздаваш писмата както трябва и ще ти платят за това. Ако не ги раздаваш, ще те държат отговорен. Ще те питат: "Къде са писмата?" Ние сме само пощальони, защото всичко в света е на Бога - светлината, въздуха, водата, дрехите, всичко.
Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите.

ПОБЕДИ ЗЛОТО С ЛЮБОВ!!!!

Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал. Един ден на свобода и щастие! После всичко започвало отначало. Годините ставали все по-дълги и мъчителни, страданието все по-голямо. ...Пораснала девойката - превърнала се в красива млада жена. По цели нощи тя оплаквала съдбата си. Никой не знаел за нейната горест. Само звездите били свидетели на страданието и.

Но ето, че един ден жената неочаквано срещнала в планината Добрия вълшебник. Той разговарял с изворите, цветята и камъните и можел в миг да стигне до най- отдалечената звезда. Безброй били чудесата му и денят минал неусетно.
- Освободи ме от проклятието, което тегне над живота ми - помолила се жената на добрия маг - ти можеш всичко! Върни ми свободата!
- Сама трябва да си помогнеш! Това е по силите на всеки човек. Върни се при Злия магьосник и се опитай да го обикнеш. Победи злото с любов!
Тръгнала жената по обратния път. Мислела непрестанно за тайнствения чародей! Тя повярвала на думите му! Завьрнала се в своя затвор. Започнала да търси нещо хубаво у магьосника - нещо добро, което да обикне. Нали всеки носи нещо хубаво в себе си! Наред със злото у всеки живее и доброто.
И ето, че един ден жената забелязала в очите на своя господар сълза.
„И той е самотен – помислила си тя - далеч от света и хората. Едва ли има по - голямо нещастие от това!”
Зад каменната маска тя видяла едно изтерзано лице и заплакала. Обикнала го – с цялото си сърце и душа! Тогава станало чудо! Магьосникът върнал свободата на младата жена. И тя тръгнала отново към планината. Обиколила пътеките на миналото, изкачила така жадуваните върхове, но никъде не открила Добрия магьосник. Само изворите , камъните и цветята и напомняли за него и неговите добри вълшебства.
Жената разбрала: Истинските чудеса се случват само веднъж. Те са шансът ни да променим живота и да претворим съдбата си!...