ОБИЧАЙТЕ ГИ!!!!!

Когато детските очи са тъжни,
зад облаци се скрива светлината.
Когато детската душа е празна,
Във ледник се превръща топлината.
Сълзите детски щом земята мият,
...на нея щастие не ще поникне
и странно колко болка ще открием,
ако във детската душа надникнем.
Кои деца ли? - Тези, в домовете.
Без обич расли, молещи за ласка,
които видят ли те, спират се пред тебе
и от сълзи очичките им бляскат,
които, молещи, ръцете си протягат
и с глас треперещ "мамо" те наричат,
от никой нивга обич не видяли,
но винаги готови да обичат.
Това са те, деца на любовта ви,
деца невинни, ваша плът и кръв са.
Захвърлени, предадени и рани
дълбоки душите им разкъсват.
Душата детска, пълна с отчаяние.
Сърцето крехко, търсещо опора.
Това е тя - картината "СТРАДАНИЕ"
Художникът ли? - Всички ние - хората./от нета/

Сърцето всички отговори знае,
от него искай винаги съвет.
В тъмнината ще те разпознае,
то вижда от очите по-добре.
Обичай винаги и само с него.
...Разумът дори не позволил.
Съмнявай се, усъмни ли се сърцето!
И пак със него си простил.
Храни го само с топли чувства,
от омразата сърцето ще смалиш!
Разкъсвай го на хиляди парчета,
остатъците, за да подариш!
И то започва да пораства,
и по-голямо, и голямо да расте.
Не си го ти раздал напразно,
щом любов по вените му потече. /от нета/

БЕЛИЯТ ДЯВОЛ -

Мъдрецът Туиг-Са-О бил най-учен сред хората. Той знаел всичко, каквото се върши на земята, под земята, във водата и сред звездите. Спокойно и без да бърза, сега той правел тези няколко крачки, които го отделяли от гроба, изкопан в неговата градина, сред цветята.
„Днес аз все още сам ще отида до него, но скоро… – мислел с...и той с усмивка, отивайки всяка сутрин да погледне мястото, което бил си приготвил за свой гроб. – Аз знам много, а тук ще науча всичко останало!“
И той се усмихвал на гроба, който също му се усмихвал сред цветята. И ето че веднъж, когато Тунг-Са-О стоял и гледал към мястото на своя бъдещ гроб към него се приближил един човешки дух.
- А би било хубаво да се поживее още веднъж! – казал духът човешки.
- Защо? – възкликнал мъдрецът. – Само глупакът, като извърви тежкия и уморителен път и стигне пред вратата, се връща обратно и отново извървява целия път.
- Но би било хубаво да се поживее още, а?! – му отговорил духът човешки.
- Човекът, като лалугер изскача от люлката, за да се скрие в дупката. Аз свърших това презряно съществуване! – възкликнал Тунг-Са-О.
А духът човешки въздъхнал и отново рекъл:
- А би било добре да се поживее!
Дълго и мъдро говорил още Тунг-Са-О за безсмислието и суетата на човешкия живот, за страданията, лишенията, болестите, а духът човешки въздишал и повтарял в отговор едно и също:
- Ама би било добре да се поживее!
- Да знаеш и вечно да жадуваш за познание. И колкото повече знаеш, толкова повече се измъчваш от тази палеща жажда. Животът е неизречено мъчение! Животът е вечна жажда и само гробът може да я утоли!
- Хубаво би било да се поживее още! – въздъхнал духът човешки.
И Тунг-Са-О завършил своите разсъждения:
- Да, действително, би било хубаво да се поживее още! – с въздишка казал той.
И в същата минута пред него застанал дяволът, с бяло, бяло лице. Той не носел свещената коса, и късите му коси били светли и меки като коприна.
- Поздрав за мъдрия! – възкликнал белият дявол. – Хората пред тебе, Тунг-Са-О, са като трева пред вековен дъб и аз съм готов да ти служа. Аз ще ти върна младостта и ще напълня твоето съществуване с всички радости. Ще ти дам такива знания, ще те науча на такива занаяти и изкуства, че ти ще бъдеш вълшебник и ще изпълваш с радост своя живот и живота около теб.
- А с какво ще поискаш да ти платя? – попитал боязливо Тунг-Са-О. – С моята душа? С живота си?
- Не, не, не! – възкликнал белият дявол. – За нас разказват такива глупости – че отнемаме душата на хората, че им вземаме живота. Това е клевета. Това е незнание. Ти ще преживееш целия си живот без страх и опасения, – а аз ще вървя само на една крачка преди тебе.
- Върви! – казал мъдрецът.
И те тръгнали през гъстата гора, обрасла с непроходими гъсталаци. Белият дявол вървял отпред и разтварял бодливите клони, така че след него мъдрецът да върви спокойно по разчистената пътечка, без да получи нито една драскотина.
„Какъв глупав е този бял дявол! – усмихвайки се си мислел Тунг-Са-О. – Нека да върви сега отпред. Това дори е много добре, ако се налага да се върви зимно време по дълбокия сняг или там, където има много вълчи ями.“
Така те стигнали до жилището на могъщия дракон, който докоснал с жилото си Тунг-Са-О и изведнъж Тунг-Са-О отново станал на 18 години.
Подмладил се не само той, но и целият свят около него. Наоколо видял много цветя, които ухаели чудно и сред тези цветя пърхали птички, които пеели песни, които той никога не бил чувал, докато бил старец.
И Тунг-Са-О поискал да превърне целия свят в цветя. Когато Тунг-Са-О минавал покрай магазинчето на майстора, който изработвал от скъпоценни камъни всякакви дребни украшения за радост на човешката суета, той казал:
- Аз владея чудни изкуства и занаяти, които не си сънувал! Дай ми да обработя твоите камъни и аз ще ги превърна в дивни цветя.
- Превърни ги, щом си такъв изкусен майстор! – казал бижутерът. И тъй като Тунг-Са-О владеел необикновени умения и необикновени занаяти, той се заел да придаде на камъните невиждани форми. Започнал да извайва цветя от скъпоценните камъни. Огромни брилянти разцъфтели като пищни рози, върху листенцата им слънцето запалвало златни, сини, червени пламтящи точици. Големи смарагди приели формата на блестящи листа. А от сапфирите израснали незабравки.
Като поработил така до вечерта, Тунг-Са-О страшно се уморил и в края на деня отишъл при собственика, да си получи спечеленото.
- Ами току-що при мен беше един бял човек с коси като коприна и той получи всичко, което ти се полагаше! – казал бижутерът. – Току-що си тръгна. Дори се учудвам, че не сте се сблъскали на вратата.
- При такива условия не си струва човек да работи! – промърморил страшно недоволен Тунг-Са-О и започнал да мисли само за наслада и удоволствия.
И точно тогава срещу Тунг-Са-О носели в паланкин 14-годишна девойка, дъщеря на най-богатия и най-знатния мандарин. Момичето било красиво като благоуханно цвете. Краката й били толкова малки, че не можели да направят нито стъпка и това й придавало прелестта на дете. Щастлив би бил онзи, който ще й стане съпруг! Нейните плахи неуверени стъпки биха предизвиквали възторг и нежност в сърцето му като първите стъпки на дете.
Нейните малки очички оглеждали всичко наоколо – дървета, къщи и хора, с такова удивление, сякаш питали: Какво е това?
Тя била толкова невинна.
А малките й ръчички изплашено се държали за края на паланкина, сякаш се страхували, че вятърът ето сега ще подхване това цвете от земята и ще го отнесе във въздуха и няма да го пусне на земята. С други думи, красавицата страшно много се харесала на Тунг-Са-О. А тъй като дяволът му помагал, а може би просто защото Тунг-Са-О бил на 18 години и бил красив – сърцето на крехката красавица забило по-силно, изпълнено с желание.
Мандаринът с възторг се съгласил да даде дъщеря си на най-учения човек и най-великия майстор в страната. Сватбата била отпразнувана с величествена пищност.
Сватбеното угощение вече приключвало и Тунг-Са-О, съпровождан от нескромни шеги, които още повече запалвали пламъка на желанието, оставил гостите си.
Отишъл в покоите на своята жена, за да откъсне там, сред цветята, най-хубавата от всички лилии и с горещи устни да докосне аленото цвете – устните на своята невеста.
И на прага на невестинските покои срещнал излизащия от там бял дявол:
- Аз вече направих това вместо теб!
Заплакал Тунг-Са-О, и светът му се сторил градина, в която растат цветя без аромат и пъстрите птички подскачат безмислено, без да пеят.
Така живеел Тунг-Са-О своя дълъг, дълъг, сив живот докато един път се намерил на брега на дълбок ручей.
През ручея било прехвърлено мостче – леко и не толкова здраво – по него можело да мине само един човек. Първият, който минел по него, би го разклатил така, че следващият би паднал в реката и би се удавил.
И в същата минута, когато Тунг-Са-О се канел да стъпи на мостчето, пред него се промъкнал белият дявол и преминал по мостчето. След него втори тръгнал Тунг-Са-О. Мостчето паднало и Тунг-Са-О се удавил.
Удавил се, приветствайки радостно смъртта – избавителка. Така свършва приказката.
Сине небесен! Бой се от белите дяволи! Те не ти отнемат нито душата, нито живота, но оскверняват всичко най-хубаво, което е в душата на човека и отнемат всичко най-хубаво, което той има в живота си.

БЕСЕДА ЗА ЩАСТИЕТО - Махамангала Сутта

Един ден чух тези думи от Будата, когато Господарят живееше в околността при манастира:
„Много богове и хора желаят да знаят
кои са най-великите благословии,
които могат да доведат до спокоен и щастлив живот.
...Моля те, Татхагата, ще ни преподадеш ли?”
(Това е отговорът на Будата):
„Да не общуваш с глупците,
да живееш в компанията на мъдрите
и да почиташ онези, които заслужават почит –
това е най-голямото щастие.
Да живееш в добра среда,
да си посял добри семена
и да осъзнаеш, че си на верния път –
това е най-голямото щастие.
Да имаш шанс да учиш,
да бъдеш умел в своята професия и занаят
и да знаеш как да практикуваш предписанията и мила реч –
това е най-голямото щастие.
Да можеш да подкрепяш родителите си,
да цениш семейството си
и да имаш работа, която харесваш –
това е най-голямото щастие.
Да живееш правилно, да бъдеш щедър в даването,
да можеш да си опора за роднините и приятелите си
и да живееш живот на безупречно поведение –
това е най-голямото щастие.
Да избягваш извършването на лоши неща,
да избягваш обвързване с алкохола и наркотиците
и да бъдеш усърден в извършването на добри дела –
това е най-голямото щастие.
Да си смирен и учтив,
да си благодарен и доволен от простичък живот
и да не пропускаш възможност за учене -
това е най-голямото щастие.
Да живееш с усърдие и внимателност,
да осъзнаваш Благородните истини
и да постигнеш Нирвана –
това е най-голямото щастие.
Да живееш в света
без сърцето ти да е покварено от света,
оставил зад себе си всички мъки, пребиваващ в покой -
това е най-голямото щастие.
Онзи който постигне това
ще е непобедим където и да отиде.
Той винаги ще е в безопастност и радостен –
това е най-голямото щастие.

Според Дао причините за болестите са:

- Когато времето се мени, а ти оставаш същия.
- Когато в разговорите се стремиш да господстваш.
- Когато вземаш дълг и не помниш за връщането му.
- Когато се ползваш с власт и вършиш произвол.
...- Прямота или искреност, която вреди на хората /т.е. произхожда от Ума, а не от Любовта/.
- Когато нямаш разположение към хората, а само към себе си.
- Да считаш другите глупави, а себе си мъдър или особено същество.
- Да си беден и да завиждаш на богатите.
- Когато клеветиш и придобиваш от това радостно разположение и настроение.
- Когато от користни подбуди нарушиш справедливостта.
- Да се съхраниш в безопасност за сметка на други хора, които са в опасност.
- От избухливост да встъпваш в противоречие с другите.
- Постоянно да обсъждаш кое е правда и кое не /това значи, че не можеш да прощаваш/.
- Да отхвърляш същността и да се привързваш към външните неща.
- Да порицаваш човека, защото той не те е облагодетелствал.
- Да причиняваш с магически способности вреда на когото и да е, дори и на животни.
- Да не обичаш хората за това, че те те превъзхождат.
- Да се пристрастяваш към определени билки и растения.
- Да обичаш хората, за да те считат за прав.
- Да се съмняваш.
- Да бъдеш привързан към веселието и шегите.
- Любов към резките думи и откази.
- Настойчиво да се прилепваш към жени/мъже.
- От старите заблуди да правиш нови.
- Да разваляш птичи гнезда и да чупиш яйца.
- Да убиваш зародиш и да режеш плът.
- Да пробуждаш хората към встъпване в брак.
- Да отнемаш от хората и приятелите хубави предмети.
- Да изменяш отношението си към човек, попаднал в беда.
- Да желаеш нещастието и да призоваваш беда..

Лекарствата според Дао:

- Да имаш добро поведенине и широта в сърцето.
- Да се отказваш от изгода, заради истината.
- Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки съблазните на живота.
- Когато злото те атакува, проявявай любов.
...- Желай на хората добро и щастие искрено, а не имитация.
- Използвай силата си само за помощ.
- Бъди скромен и отстъпчив в речта.
- Съхранявай винаги искреност и доверие.
- При среща с Мъдрия да си критичен само към себе си.
- Когато си насаме със себе си, зад закрита врата – да се наблюдаваш.
- Ако искаш да имаш истинско лекарство, когато злото те атакува – проявявай любов.
- Желай на всички само добро.
- Старай се да оправиш всичките си грешки и постъпки – така започва лечението

КЪДЕ Е БРАТ ТИ ?

Една жена имала двама сина. Мъжът й починал докато била още млада и тя сама отгледала двете си деца. И така с труд и грижи синовете й пораснали и се задомили. Направили си големи къщи и се преместили да живеят в тях. Поканили и своята майка да си избере сама при кого от двамата да отиде, но тя предпочеля да остане да ж...ивее в старата си къщица- било й мъчно да се раздели с не
Двамата братя често я посещавали и се грижили за нея. Но особено тържествено те отбелязвали рождения й ден. Тогава купували по един голям букет цветя и заедно отивали при старата си майчица. Нямало по-голямо щастие за старата женица от това да ги гледа заедно, да вижда ,че се обичат, поддържат и си помагат... Тя ги посрещала с отворени ръце, прегръщала ги едновременно, след това слагала главата си ту на рамото на единия, ту на другия и сълзи от радост и умиление се стичали по набръчканото й старческо лице.
Минали години. Братята се скарали и не си говорели вече. Майката не знаела това а и те умело криели сръднята си. Но дошъл рождения ден. А сега какво да се прави? И двамата купили цветя / както винаги /, но гордостта им пречела да се помирят и да отидат заедно при майка си. Те знаели колко много ще се огорчи старата им майчица като ги види, че идват поотделно, но никога не предполагали, че тя ще изживее случилото се така болезнено.
Пръв влязъл по-големия брат. С широко усмихнато лице и голям букет цветя той тръгнал към старата жена, очаквайки топла майчина прегръдка, но по средата на стаята се спрял изумен от каменното лице на старата жена.
- Къде е брат ти?-чул ясните думи на майка си, които го ударили в лицето като плесница.
Синът навел глава, незнаейки какво да каже. Огромна буца заседнала на гърлото му почти
задушавайки го.Имал чувството, че е на съд-на съд пред собствената си съвест. Мъкъта, която била изписана на лицето на старата жена го измъчвала по-страшно от най-тежкото наказание. Душевната болка, която изпитвал била почти непоносима.
Бавно старата жена се приближила, взела букета от ръцете му и след това го хвърлила на пода.
- Не ми трябват цветята ти. Искам брат ти.
После се обърнала с гръб към сина си оставайки безмълвна. Със смазано от скръб сърце синът излязъл от къщата. Прибрал се у дома, хвърлил се на леглото и заплакал. Не можел да си прости, че е нанесъл такова страдание на собствената си майка.
След известно време отишъл да честити рождения ден на майка си и по-малкия брат. И всичко се повторило, както и при по-големия.
- Къде е брат ти?-чул изпитващите думи и той. После и неговите цветя се разпиляли по пода,а пред него вече стоял превития гръб на старата жена.
Прибрал се и по-малкия брат в къщата си, строполил се на масата, обхванал с двете си ръце главата и застенал като ранено животно от изгарящата го мъка. ,,Как можах, как можах....” – повтарял като в унес, без да може да овладее сълзите си.
Изведнъж скочил като ожилен и се затичал към къщата на брат си. Не изминал и половината път, когато видял, че и брат му тича към него...Срещнали се по средата между двете къщи, погледнали се и без да говорят като по команда се хвърлили в прегръдките си. Сълзи напирали в очите и на двамата а устните шептяли: ,, Прости ми братко”!
И после така прегърнати отишли при майка си. От радост забравили да купят нови цветя, но думите, които чули били всичко, което искали да чуят сега.
- Синове мои, не цветятя са най-важните сега, а това че сте заедно. Сега вие ми поднесохте най-красивия букет, който съм получавала някога през живота си. Букетът на прощението, букетът на братската любов. Моля ви поднасяйте ми го винаги, докато съм жива. Само така можете да ме правите радостна и щастлива майка. Искам да се гордея с вас, с вашето единство и любов.

Легенда за човешките сълзи!!!!!!!!!!!!!!

Според една легенда, за първи път човешките сълзи са се появили в света след изпъждането на Адам и Ева от Рая.
До тогава Адам не е знаел какво нещо са сълзите...
Първата жена, която е проронила сълзи, била Ева.
Много красива била Ева!
...След излизането си от Рая, тя осъзнала голямата грешка, която направила и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал:
"Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво- дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по- голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и я изучавайте!"- рекъл Господ.
Като взели книгата от Бога и Адам и Ева останали с мисълта, че носят една книга от Рая, от която зависи тяхното спасение.
Един ден Ева чела от тази книга, но се разсеяла с нещо и... я забравила отворена. През това време дяволът се промъкнал, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл незабелязано. Когато Ева се върнала и отишла да вземе книгата за да почете от нея, тя останала неприятно изненадана, като я отворила и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала:
"И този път не изпълнихме Божията заповед!"- осъзнала съкрушена Ева.
Тя съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най- после видяла, че черният лист се е стопил: книгата се открила и тя безпроблемно започнала да чете.
Така се явили първите сълзи на света.
Какъв е извода?
Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще се промъкне тайно, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никой друг не трябва да има достъп до нея. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря...
Не позволявайте на злонамерени, любопитно и нахални хора да се бъркат във вашата лична Свещена книга.
От това зависи вашето лично щастие!

Душата, която говори с природата

- Розова пъпчице, какво си правила цяла нощ?
- Събрала ръце, молех небесата да отворят моето сърце.
Лале, защо си отворило устата си?
- Искам да ти кажа какво разбрах в тишината.
И какво е то?
...- Превърни себе си в празна чаша.
Орхидея, какво показват твоите листенца?
- Грациозните движения на танца.
Какво изразява твоят танц?
- Земята, въздаваща дан на небесата.
Малки маргаритки, защо стоите толкова близо до земята?
- Защото земята е домът на всички смъртни същества.
Малки маргаритки, какво проповядвате вие?
- Благословени са смирените, понеже те ще наследят земята.
Малки маргаритки, защо сте тук?
- За да отразяваме небесата на земята.
Малки маргаритки, в какво се състои дългът ви?
- Да утешаваме наранените сърца.
Малки маргаритки, какво правите тук, в църковния двор?
- Ние служим на Бога, навеждайки се към стъпките на Неговите създания.
Кактус, защо си покрит с бодлички?
- Аз съм езикът на злобния човек.
Кактус, защо твоят ствол е бодлив?
- Аз съм ръката, сътворяваща зло.
Кактус, откъде са шиповете по твоите листа?
- Аз съм сърцето на злия, получаващ удоволствие, когато обижда другите.
Кой си ти, розов храст - приятел или враг?
- Аз съм и едното, и другото. Моите цветя галят приятеля, а шиповете бодат врага.
Защо растете толкова близо едно до друго, пшенични зърна?
- Нашата сила е в единството. Ето защо вие търсите в нас подкрепа за своя живот.
Борове, кои сте вие?
- Ние сме призраците на онези мъдреци, които са предпочели да бодърстват в уединение в гората пред светския живот.
Какво означават вашите клони, борове?
- Ръце, протегнати от небесата, благославящи земята.
Борове, за какво сте създадени?
- Ние сме храмове, издигнати за покланящите се на Бога в природата.
Борове, открийте ми тайната на вашия живот?
- Ние сме сенките на душите, разпънати на кръстовете, търпеливо очакващи часа на своето освобождение.
Сухо дърво, защо те горят?
- Защото повече не мога да давам плодове.
Буря, какво ти дава такова чувство?
- Моята страст към земята.