КЪДЕ Е БРАТ ТИ ?

Една жена имала двама сина. Мъжът й починал докато била още млада и тя сама отгледала двете си деца. И така с труд и грижи синовете й пораснали и се задомили. Направили си големи къщи и се преместили да живеят в тях. Поканили и своята майка да си избере сама при кого от двамата да отиде, но тя предпочеля да остане да ж...ивее в старата си къщица- било й мъчно да се раздели с не
Двамата братя често я посещавали и се грижили за нея. Но особено тържествено те отбелязвали рождения й ден. Тогава купували по един голям букет цветя и заедно отивали при старата си майчица. Нямало по-голямо щастие за старата женица от това да ги гледа заедно, да вижда ,че се обичат, поддържат и си помагат... Тя ги посрещала с отворени ръце, прегръщала ги едновременно, след това слагала главата си ту на рамото на единия, ту на другия и сълзи от радост и умиление се стичали по набръчканото й старческо лице.
Минали години. Братята се скарали и не си говорели вече. Майката не знаела това а и те умело криели сръднята си. Но дошъл рождения ден. А сега какво да се прави? И двамата купили цветя / както винаги /, но гордостта им пречела да се помирят и да отидат заедно при майка си. Те знаели колко много ще се огорчи старата им майчица като ги види, че идват поотделно, но никога не предполагали, че тя ще изживее случилото се така болезнено.
Пръв влязъл по-големия брат. С широко усмихнато лице и голям букет цветя той тръгнал към старата жена, очаквайки топла майчина прегръдка, но по средата на стаята се спрял изумен от каменното лице на старата жена.
- Къде е брат ти?-чул ясните думи на майка си, които го ударили в лицето като плесница.
Синът навел глава, незнаейки какво да каже. Огромна буца заседнала на гърлото му почти
задушавайки го.Имал чувството, че е на съд-на съд пред собствената си съвест. Мъкъта, която била изписана на лицето на старата жена го измъчвала по-страшно от най-тежкото наказание. Душевната болка, която изпитвал била почти непоносима.
Бавно старата жена се приближила, взела букета от ръцете му и след това го хвърлила на пода.
- Не ми трябват цветята ти. Искам брат ти.
После се обърнала с гръб към сина си оставайки безмълвна. Със смазано от скръб сърце синът излязъл от къщата. Прибрал се у дома, хвърлил се на леглото и заплакал. Не можел да си прости, че е нанесъл такова страдание на собствената си майка.
След известно време отишъл да честити рождения ден на майка си и по-малкия брат. И всичко се повторило, както и при по-големия.
- Къде е брат ти?-чул изпитващите думи и той. После и неговите цветя се разпиляли по пода,а пред него вече стоял превития гръб на старата жена.
Прибрал се и по-малкия брат в къщата си, строполил се на масата, обхванал с двете си ръце главата и застенал като ранено животно от изгарящата го мъка. ,,Как можах, как можах....” – повтарял като в унес, без да може да овладее сълзите си.
Изведнъж скочил като ожилен и се затичал към къщата на брат си. Не изминал и половината път, когато видял, че и брат му тича към него...Срещнали се по средата между двете къщи, погледнали се и без да говорят като по команда се хвърлили в прегръдките си. Сълзи напирали в очите и на двамата а устните шептяли: ,, Прости ми братко”!
И после така прегърнати отишли при майка си. От радост забравили да купят нови цветя, но думите, които чули били всичко, което искали да чуят сега.
- Синове мои, не цветятя са най-важните сега, а това че сте заедно. Сега вие ми поднесохте най-красивия букет, който съм получавала някога през живота си. Букетът на прощението, букетът на братската любов. Моля ви поднасяйте ми го винаги, докато съм жива. Само така можете да ме правите радостна и щастлива майка. Искам да се гордея с вас, с вашето единство и любов.