Атлас-Песен за истината.wmv

Gregorian Christmas Chants - Moment of Peace...

Визуализация по фильму "Секрет" Тайна

Из "Изповеди" на Свети Августин

Свети Августин
Из Изповеди
превод от латински: Анна Б। Николова

Книга десета

XXII. 32. Не позволявай. Господи, не позволявай на сърцето на раба Твой, който Ти се изповядва, не позволявай, когато от радост съм възрадван, да се мисля за щастлив. Че има радост - и тя не се дава на нечестивците, но се дава на ония, които Те почитат безкористно и чиято радост си Ти сам. И щастливият живот е това човек да се радва от Тебе, за Тебе, поради Тебе: това е щастливият живот. А които мислят, че щастливият живот е нещо друго, те вървят след друго щастие, щастие неистинско. Но въпреки това от някакъв образ на щастието тяхната воля не може да се отвърне.


XXIII. 33. Следователно не е сигурно, че всички искат да са щастливи: понеже тези, които не искат да се радват на Тебе, Който си единственият щастлив живот, въобще не искат щастлив живот. А може би всички го искат, но понеже плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта, за да не правят людете онова, що желаят (Гал. 5:17), затова именно людете се отклоняват към онова, което могат, и това им стига: понеже онова, което не могат, те не го желаят дотолкова, доколкото е необходимо, за да го могат.
Ето, питам всички: какво предпочитате - на истината ли да се радвате или на лъжата? И всички казват, че предпочитат на истината да се радват, и то със същата сигурност, с която казват, че искат да бъдат щастливи. Следователно щастливият живот е радост от истината. А това е радост от Тебе, Боже, Който си истината, моя светлина, спасение на лицето ми, Бог мой ( Ин. 14:6; Пс. 26:1); 41:12). Този живот искат всички, този живот, който единствен е щастливият, искат всички, радост от истината искат всички. Срещал съм мнозина, които искат да мамят, но никого, който иска да бъде измамен.
Тогава къде са познали щастливия живот, ако не там, където са познали истината? Ще и нея обичат: понеже не искат да бъдат мамени. И когато обичат щастливия живот - а той не е нищо други освен радост от истината - хората винаги обичат и истината. А нямаше да я обичат, ако за нея нямаше представа в паметта им. Защо тогава не се дават от нея? Защо не са щастливи? Защото повече са заети с неща, които ги правят щастливи, отколкото с нещо, което може да ги направи щастливи, но за което слабо си спомнят. Че все още е малка светлината у хората. Нека вървят, нека вървят, за да не ги обгърне мракът ( Ин. 12:35).

34. Защо обаче истината поражда ненавист и враждебни са хората към човека, проповедник на истината, макар и да обичат щастливия живот, който не е нищо друго освен радостта от истината? Не става ли тъй, защото истината е дотолкова обичана, че ако някой обича нещо друго, той иска обичаното от него да бъде истината истина; и понеже не желае да бъде лъган, не желае да бъде разкрито, че се лъже. И тогава подобни хора мразят истината заради онова, което обичат вместо истината. Обичат я те, когато ги озарява, мразят я, когато ги изобличава.
И понеже не искат да бъдат мамени, но искат да мамят, те обичат истината, когато тя се разкрива, но я мразят, когато тях разкрива. Затова истината ще се разплати с тях - и всички, които не искат да бъдат разкрити от нея, ще бъдат разкрити въпреки желанието им, но тя на тях няма да се разкрие. Тъй е, тъй е: тъй човешката душа, сляпа и мудна, грозна и гнусна, иска скрита да остане, но не и от нея нещо скрито да остане. И й се връща тъй, че тя самата не остава скрита за истината, но истината остава за нея скрита. Ала дори тогава, когато е нещастна, душата човешка предпочита да се радва на истината, а не на лъжата и следователно да бъде щастлива. А това ще стане, когато нищо няма да й пречи да се радва на тази единствена истина, благодарение на която всичко е истинно.

XXIV. 35. Ето какви пространства пребродих в паметта си, търсейки тебе, Господи, и не Те открих извън нея: понеже не открих нещо от Тебе, което да не помня, откак научих за Тебе. Защото, откак за Тебе научих, не съм Те забравял вече. Където намерих истината, там намерих Бога мой, самата истина, която не съм забравял, откак съм я научил. И затова, откак научих за Тебе, оставаш Ти в паметта ми и Те намирам там, когато си припомням за Тебе и намирам оградата си в Тебе. Тези са моите свети удоволствия, които ми дари Твоята милост, съзряла бе моята бедност.

XXV. 36. Но къде в паметта ми пребиваваш, Господи, къде пребиваваш Ти там? Какво ложе Си си сторил? Какво светилище Си си изградил? Ти си удостоил паметта ми с честта да пребиваваш в нея, но къде пребиваваш - това размислям. Че когато за Тебе си припомнях, прекрачих тези нейни части, които и дивите зверове притежават: понеже не Те намерих сред образите на нещата телесни. И стигнах до тези части на паметта ми, на които съм поверил чувствата на душата си - но и там не Те открих. И влязох в самата обител на душата, с която душата разполага в паметта ми - защото душата помни и себе си също: но и там Те нямаше. Понеже Ти както не си ни телесен образ, ни движение на живата душа, каквито са радостта, тъгата, страхът, страстта, помненето, забравянето и други подобни, така не си и самата душа:, тъй като Ти си Господ, Бог на душата, и всички тези неща се променят, а Ти пребиваваш непроменим над всичко - и откак научих за Тебе, Ти си ме удостоил с честта да пребиваваш в паметта ми. И защо търся място в паметта си, мястото, където Ти обитаваш: нали в действителност там място не съществува? А Ти сигурно обитаваш в паметта ми, понеже, откак за Тебе научих, Те помня и в паметта си Те намирам, когато за Тебе си спомням.

XXVI. 37. Къде тогава съм Те намерил, за да науча за Тебе? Понеже, преди да науча за Тебе, Ти не си бил в паметта ми. Къде тогава Те намерих, за да науча за Тебе, ако не в Тебе над мене? Но място няма: и назад отивам, и напред отивам - място няма. Ти, Истина, Ти стоиш пред всички, които се обръщат за съвет към Тебе - и едновременно на всички отговаряш, дори когато Те питат за различни неща. Ясно отговаряш Ти, но не всички ясно Те чуват. Всички търсят съвет оттам, откъдето искат, но невинаги чуват онова, което искат. Най-добър Твой слуга е оня, който се стреми не толкова да чуе от Тебе това, което иска, но по-скоро се стреми да иска това,. което е чул от Тебе.

XXVII. 38. Късно Те обикнах, о Красота тъй древна и тъй млада, късно Те обикнах! Ето, вътре си била Ти, а аз вън - и все вън Те търсех и с цялата си грозота се втурвах към създадената от Тебе красота. Ти беше с мен, но аз с Тебе не бях. Държаха ме далеч от Тебе нещата, които нямаше да съществуват, ако Ти не съществуваше.
Призова ме Ти и ме извика - и прекъсна глухотата ми
светна Ти, блесна - и прогони слепотата ми,
задуха Ти-и поех аз дъх, и сега с Тебе дишам,
вкусих Те-и глад чувствувам, и жажда по Тебе,
докосна ме-и пламнах по Твоя мир.

XXVIII. 39. Когато с Тебе цял се съединя, няма да чувствувам болка и мъка и жив ще бъде целият мой живот, с Тебе изпълнен. Понеже, когото Ти изпълваш, него възвисяваш. Сега обаче все още не съм изпълнен с Тебе, сам за себе си съм бреме. Сражават се радостите мои, достойни за оплакване, с тъгите мои, за радост достойни, и на чия страна е победата - не зная. Горко ми, о, Господи, помилуй ме (Пс. 30:10). Сражават се злощастните мои тъги с блажените ми радости и на чия страна е победата - не зная. Горко ми, о, Господи, помилуй ме! Горко ми!. Ето раните си не крия аз: лечител си Ти, болен съм аз; състрадателен си Ти, страдащ съм аз.
И не е ли изпитание земният живот на човека (Иов 7:1)? Че кой би желал мъки и трудности? А Ти повеляваш да ги търпим, не да ги обичаме. А никой не обича онова, което трябва да понася, макар и да обича търпеливостта. Понеже, дори и да се радва, че изтърпява, все пак би предпочел да няма какво да търпи. При несполуки за сполуки жадувам, при сполуки от несполуки се боя. Съществува ли място по средата, където животът човешки да не е изпитание! Тежко на сполуките в този свят, тежко им веднъж и дваж заради страха от несполуки и заради накърняването на радостта! Тежко на несполуките в този свят, тежко им веднъж и дваж, и триж заради копнежа по сполуки и заради това, че жестоко нещо са несполуките, и дано не преломят те търпението! И затова не е ли земният живот на човека изпитание безспир?

Съзерцание за Неуловимите неща

Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота.

Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човекът на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте старият човек колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията си. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта…освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдростта по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота.

Съзерцание за Невидимото Цвете

Вглеждаш се в цветето и виждаш красотата му необятна. Но след време красотата му изчезнала. Вглеждаш се в цветето и виждаш радостта му необятна. Но след време радостта му повяхнала. Вглеждаш се в цветето и долавяш ароматът му необятен. Но след време ароматът му изчезнал. Красотата на цветето се скри. Радостта на цветето се скри. Ароматът на цветето се скри. Цветето се завърна в своя Източник. Всичко това беше красотата на Невидимото Цвете. Цветята не съществуват във външния свят. Във външния свят те само се появяват. Цветята съществуват в Невидимото. А когато се раждат във външния свят, те проверяват твоята Любов, защото ако си откъснал цветето, ти си се отрекъл от Любовта. Ти не познаваш Невидимото Цвете. Невидимото Цвете те гледаше през себе си.

Съзерцание за Огъня

Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуващ в мен. Съществувай само Ти.

Съзерцание за Търсача

Търсих Те в Любовта. Открих Те и не Те намерих. Търсих Те в Доброто. Намерих Те и не Те видях. Търсих Те в Мъдростта. Зърнах Те, но не Те прозрях. Търсих Те в Истината. Ти ми се откри, но изчезна в мига. Все Те търся и все оставам сам. И реших да Те търся в самотата си. Самотата ми беше изпълнена със страданията на света. И реших да Те търся в страданията. Навлязох много дълбоко в страданието. Приех страданието с цялата си Душа. И разбрах, че Ти си пожелал да се родя от страданието. И родих се отново. Защото само в страданието истински Те видях. От всичко това разбрах, че аз трябваше да Те търся, а Ти трябваше да ме намериш.

Съзерцание за Лицето Му

Съзерцавай Лицето, което няма Лице. Съзерцавай Името, което няма Име. Съзерцавай Любовта Му, която е Безпределна. Съзерцавай Мъдростта му, която е Недосегаема. Съзерцавай Дълбочината Му, която е Бездънна. В тази Дълбочина съществува Абсолютното Нищо. Това е Неговото Лице. Понеже никой не може да Го види, понеже никой не може да Го докосне и понеже никой не може да го помисли, поради всичко това само Той има Неопетнено Лице.

Съзерцание за Болката

Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?

Книга на Загадките

Имаш ли Ключ за своето сърце?
Имаш ли Ключ за Извора в себе си?
Ако имаш Ключ, какво ще отключиш?
Нищо не можеш да отключиш. Защо?
Защото Изворът е отворена Врата.
Никой никога не е заключвал тази Врата.
Ти си забравил, че самият ти си Ключът.
Когато се превърнеш в Ключ, ще разбереш, че Вратата на съществува.

Книга на въпросите - том 1

Животът ще отговори на всичките ти въпроси, когато си го изстрадал с Любов, когато си го изстрадал правилно.
Свещеният живот превръща времето във Вечност, злото в добро, смъртта в живот.
Успехът в света е провал, но животът в единство с Бога е много повече от успех.
Бог е единственият, за когото трябва да пожертваме живота си.

Златните закони на спокойствието

Когато човек разбере нещата, той се успокоява - разбирането на нещата дава спокойствие. Искам да знаете, че няма спокойствие, докато човек не оправи живота си.
Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек.

Книга на Съзерцанията на Древните Атланти

Когато Душата съзерцава нещата, тя съзерцава себе си.
Когато Душата съзерцава себе си, тя съзерцава Слънцето.
Когато Душата съзерцава Слънцето, тя съзерцава Таора.
Когато Душата съзерцава Таора, тя се възвръща в Непресъхващото.

Книга на въпросите - том 2

Ти си отговорил на въпросите на живота, когато в теб има вяра, която е по-силна от света и когато ти самият си запалена свещ - това е твоята Любов, приятелю.

Свещени ключове на живота

Усърдната молитва, това е изцеляващият Бог.
Всеки, който се моли, е обкръжен от Тайнствена невидима помощ.
Молитвата е придобиването на вътрешна опора.
Тя е мистично съединение с Тайнствените сили на Бога.
Молитвата е началото на преобразяването на човека.

Тайната Мъдрост на Скритите неща

Ти нямаш дом, приятелю. Ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. Има само един дом. Това е твоята Любов. Ако имаш Любов, ти имаш Душа. Душата е твоят дом , приятелю

Книга на Мъдрите Индианци

Преданията съхраняват най-великото, което скрито в Индианската Душа: това е достойно извървеният път.
Преданията са скритата Светлина на самата Душа. Те са Гласът на Великия Дух. Индианец е този, който е изстрадал Преданието в себе си. В това изстрадване Гласът на Великия Дух се образува в Индианската Душа. Така Индианската Душа се завръща в собствените си Свещени Корени. Не са ли тези Свещени корени самият Велик Дух

Правила на Живата Духовност

Опознай Мрака.
Когато Мракът дойде, не го превръщай в страдание. Когато Мракът дойде, не го превръщай в бедствие. Мракът е мистичен, той мълви потайности. Който разбере тези потайности, той става лъчезарен, той става слънце. Слънцето изхожда от обятията на мрака.
Когато овладееш себе си, животът сам започва да ти помага.

Книга на Древната Мъдрост

Всеки, който е осветил своя мрак, той се е завърнал в своя чист Дух.
Той е станал свободен от време и вечност.
Той е станал свободен от смърт и безсмъртие.
Той е станал океан от Любов.
Той станал всезнание.
Той е станал и Тайна, и Мистерия.

След време

Молитва за теб

Любов, Истина и Мъдрост!

Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия открих го отново... Седеше там той, облечен - просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му... Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, бездънни, сякаш побрали Вселената в себе си, очи изпълнени със Светлина, като очите на дете...
Запътих се към него аз, с надеждата в сърцето, че ще може да ме упъти той, да ми подскаже на къде продължава моят Път и накъде отива...
--- Добър да е денят ти човече, косата ти е по-бяла от сняг, ала очите ти са по-живи от тези на дете, не знам името ти и не знам как да се обърна към теб по друг начин. Дълго се лутах из шубраци, пущинаци загубил Пътя, сега съм на кръстопът и не знам на къде да тръгна, страх ме е сковал отново да не изгубя Пътя си и да се лутам отново с дни, месеци и години под жежкото слънце докато го открия.
--- Добър да е денят ти Пътнико, сърцето ти търси, но очите и умът ти са замъглени, затова губиш Пътя и се луташ тъй дълго, затова на всеки кръстопът не знаеш коя е твоята посока....
--- Мъдрост моля нахрани ме, моля научи ме как да Не Се Губя отново ?
--- Ако търсиш Пътя само с очите си ще се изгубиш, защото той не рядко се простира там където те не виждат дори козя пътека, не винаги пътят който те виждат е този, който ти трябва да следваш...
--- Но как да следвам Път, който дори не се вижда, как да Не Се Загубя тогава?
--- На три тояги трябва да се подпираш, техният път трябва да следваш, на където те сочат на там трябва да вървиш, те са опората ти та да Не Губиш Себе Си из пътя...
--- От къде да намеря тези чудни тояги мъдри човече, на кое дърво те растат къде да ги търся ?
--- Търси ги на дървото, което расте в твоето сърце, подхранвано от твоите дела. Дървото що има три имена и три лица.
--- Кое е дървото що расте в Сърцето Човешко, и кои са Имената му ?
--- Имената му са Любов, Истина и Мъдрост!
--- Но нима това дърво расте у всички хора ?
--- Не, не във всяко сърце е пораснало дърво, но във всяко има от семената му, ако те намерят добра среда и получат добра храна, грижи покълват и се превръщат в кичесто дърво. Ако пък не намерят стоят и чакат, спят. Сърце, в което няма дърво е пусто, пустош, Пустиня - жежка и огнена. Притежателят на сърцето е всякога неспокоен, защото няма как да се скрие от изпепеляващите лъчи на слънцето носещо имената Безпокойство, Страх, Ярост.. Тези лъчи изпепеляват цялата душа и я превръщат в пустинята Ненавист. Храна за семената, са делата човешки, ако храната е добра то и дървото израства и жежките лъчи само му придават сила и му помагат да избуява, защото то ги поглъща и трансформира в хармония, и плодове Любов, Истина, Мъдрост. Храни твоето дърво добре, грижи се за него и то ще порасне. Короната му ще те пази от жежкото слънце, плодовете му ще те хранят. Три яки негови клона ще преплетеш в едно, от три клона ще си оплетеш опора, жезъл, които да те води и да ти показва Пътя... и тогава Тръгни...
Усмихнах се щастлив, защото разбрах думите на Мъдреца, познах го, познах и дървото под което беше седнал. Три клона от дървото откърших и в един жезъл ги сплех, Любовта Истината и Мъдростта в едно Учение сбрах, което да ме води и да ми сочи Пътя. Причината поради, която заставах на кръстопът и не знаех на къде да тръгна беше, че слънцето на Страха, Безпокойството и Яростта заслепяваше очите ми. Когато се скрих от него в сянката на дървото пораснало в моето Сърце, когато от клоните му си сплех жезъл видях, че не слънце е това, а Огнен Страж пазещ кръстопътя, че неговия фалшив заслепяващ блясък е скривал от очите ми Пътя. Истинското слънце бе скрито в очите на стареца Учител, то бе в неговите думи-семена, от които покълваше Дървото на Живота....

Канон за пътя и неговата сила

Когато разбрали, че красивото е красиво,
се появило безобразното.
Когато разбрали, че доброто е добро,
се появило злото.
...Затова
битието и небитието
се пораждат едно от друго.
Трудното и лесното
се създават едно от друго.
Дългото и късото се сравняват.
Високото и ниското се съизмерват.
Звуците образуват мелодия.
Началото и краят се редуват.
Затова мъдрият действа
в бездействие.
Учи се безмълвно,
Предизвиква промени безучастно,
Твори безкористно.
Започва без усилия.
Завършва, без да се гордее.
Не се гордее и не го отбягват.
Небето и Земята
са вечни,
Защото съществуват
за себе си.
Затова и съществуват дълго.
Мъдрият отстъпва
на всички.
И затова се оказва пред всички.
Не се грижи за живота си,
затова и живее.
И защото не мисли за делата си,
те сами се уреждат.
Ярките цветове притъпяват
зрението.
Красивите звуци притъпяват
слуха.
Лютивата храна притъпява
вкуса.
Ездата и ловът възбуждат
сърцето.
Скъпите вещи водят до
престъпления.
Мъдрият търси препитание,
а не скъпи вещи
От тях се отказва,
с препитанието се ограничава.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЛЯПО МОМИЧЕ

- Имало едно сляпо момиче, което се мразело, само защото било сляпо. Тя мразела всички, с изключение на приятеля си. Той бил много любвеобилен и винаги я подкрепял, винаги бил до нея. Тя казвала, че ако прогледне ще се омъжи за него!
Един прекрасен ден чудото се случило. Някой й дарил чифт очи и тя можела... да вижда отново. Тя можела да вижда всичко, включително и приятеля си! А той я попитал: „Сега, след като виждаш отново, би ли се омъжила за мен?“ Момичето било шокирано – нейният приятел също бил сляп, тя отказала да изпълни обещанието си. Тогава той си заминал плачейки, а по-късно й написал писмо, в което пишело: „Просто се грижи за очите ми, моя любов!“
Ето така се изменя мозъкът, когато се промени състоянието!
Малко хора си спомнят какъв е бил животът им преди и кои са хората, които са били винаги до тях в най-тежките им моменти!
Животът е подарък!
Днес, преди да си помислите да кажете някоя лоша дума – помислете си за някой, който не може да говори!
Преди да се оплачете от съпруга си или съпругата – помислете си за някой, който плаче в самота всяка нощ!
Днес, преди да се оплачете от несправедливия живот – помислете си за някой, който е отишъл на небето твърде рано, още преди да изживее живота си!
Преди да се оплачете от децата си – помислете си за някой, който желае деца с цялото си сърце, повече от всичко друго на света, но не може да има собствени!
Преди да спорите с някой за това дали къщата Ви е почистена или не – помислете си за някой, който живее на улицата!
Преди да се оплачете за разстоянието, което трябва да шофиратe – помислете си за някой, който трябва да извърви това разстояние, разчитайки на собствените си крака!
Когато сте уморени и се оплаквате от работата си – помислете си за всички онези безработни, инвалиди и тези, които желаят именно Вашата работа!
Преди да посочите някой с пръст или да го осъдите – не забравяйте, че няма човек на този свят, който да е безгрешен и че всички сме дело на един и същ създател!
И когато депресиращи мисли се опитват да Ви подтиснат – усмихнете се и благодарете! Вие сте живи и все още наоколо!
Животът е подарък – Живейте го, Наслаждавайте му се, Веселете се, Изпълнете го!

ИСТОРИЯ ОТ ПЛАНИНАТА

Баща и малкото му момче били на разходка в планината. Внезапно детето се подхлъзнало, паднало и се наранило. Извикало: „Ооохх“
За негова най-голяма изненада, то чуло глас, някъде от планината да повтаря думите му: „Ооохх“
Любопитно то извикало: „Кой си ти?“
Получило и отговор от гласа: „Кой си ти?“
След това се пров...икнало по посока на планината: „Поздравявам те!“
Гласът повторил: „Поздравявам те!“
Ядосано, то изкрещяло: „Страхливец!“
Получило същият отговор: „Страхливец!“
Погледнало баща си и попитало: „Какво става?“
Баща му се усмихнал и казал: „Имай търпение сине!“
След това извикал: „Ти си шампион!“
Гласът отговорил: „Ти си шампион!“
Момчето било изненадано, но не разбирало. Тогава бащата обяснил:
„Хората наричат това ЕХО, но в действителност това е ЖИВОТЪТ!“
Връща ти обратно всичко, което кажеш или направиш.
Нашият живот е просто отражение на нашите действия.
Ако желаеш повече любов по света, създавай повече любов в сърцето си!
Ако желаеш повече компетентност в твоя отбор, подобри твоите компетенции!
Тази връзка се отнася за всичко, във всички аспекти на живота!
Животът ти връща всичко, което си му дал!
Животът ни не е поредица от случайности! Той е отражение на нас самите!

Книга на Съзерцанията на Древните Атланти -Елеазар Хараш

Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето. Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа. Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуването. Любовта, това е твоята Дълбочина. Открий Дълбочината си и ще бъдеш реален. Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.
Хората, които говорят за Любовта, не живеят в нея।। Тези, които живеят в Любовта, не говорят за нея Тези, които говорят за Любовта, Любовта им липсва। Тези, които са потопени в Любовта, нямат липса. Тогава трябва ли слънцето да каже: "пълно съм със светлина"? Че нали светлината му се вижда в цялата слънчева система? Когато рибата живее във водата, трябва ли да дава обяснения що е вода? Самата риба е съставена от вода и поради това живее във водата. Малката вода живее в Голямата Вода. Голямата Вода я ражда, Голямата Вода я погребва и пак я ражда отново. Такава риба е човешката душа. Тя е родена от Любовта, тя е изтъкана от Любовта, тя живее в Океана на Любовта. Душата никога не пита какво е Любов. Любовта никога не пита за Любовта. Затова малката рибка мълчи. Тя не може да обясни Тайната на водата, защото тя е вода, потопена във водата. Така душата е потопена в Душата на Бога.

Съзерцание за Словата на Отвъдния
Само който има Любов към Истината, чува Словата на Отвъдния, Словата на Незнайния. Така Незнайното се ограничава в знайното. Да имаш Любов, означава да имаш Душа. Незнайният може за говори само чрез Душата. ...Тогава в Словото има Душа, има Присъствие. Душата е Изворът, през който тече Незнайният. И Словата му са Слова Отвъдни, но близки на всяка Душа. Когато Незнайният говори, ти пиеш от Неговото Велико Присъствие. Незнайният казва: Не ме търси отвън, а Ме открий в себе си. Не Ме гледай с очите си, а Ме съзерцавай в Душата си. Не Ме желай, защото Аз превъзхождам всички желания. Аз съм предвечно в теб, отпреди всички времена. Аз съм в Душата ти, а Душата ти е Океан от Любов. Любовта – това си ти самият. И Любовта – това съм Аз самият. В Любовта ти Ме имаш завинаги.
Щом имаш тази Любов, ти Ме имаш। И тогава трябва ли да желаеш нещо друго? Чрез Любовта Аз съм твой отпреди всички времена. Кое е твое, което още търсиш? Не Ме търси, но преоткрий Любовта в себе си – Аз съм там. Аз те създадох като Любов. Чрез тази Любов ние сме от един и същи род. Да имаш тази Любов, то значи да си самодостатъчен, самоизобилен, самопрепълнен, самоблажен, самоизвиращ. Не търси нищо друго, защото Аз съм ти дал Себе Си. Аз съм вечно твой отпреди всички времена – Това бяха Словата на Отвъдния. И откакто разбрах това, аз вече нищо друго не търся. Нямам цел, нямам име, нямам желания. И смъртта дори ме отбягва, защото Незнайният оживя в мен.

Съзерцание за Вселената
Вгледай се в звездите. Вгледай се в луната. Вгледай се в слънцето. Вгледай се в незримите слънца. Докога да се вглеждаш? Докато откриеш своята Безпределност. Тази Безпределност и твоята Вселена. Тази Безпределност е т...воето вечно себепознание. Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.

Съзерцание за Промисъла
Неговото Око е затворено, но то вижда всичко. Той промисля за пътя на мравката. Той промисля за растежа на тревичката. Той чертае пътя на малкото клонче, което трябва да израсне на дървото. Той рисува със звук. Той говори с мълчание. И според възжеланията на всяко същество Той промисля за съдбините му. Всяко същество, от най-малкото до най-голямото, е в Неговата Ръка. В Неговата Ръка е написан Великият Промисъл.

Това,което има и може оригинала

Път във Висините.

ПЪТ ВЪВ ВИСИНИТЕ!

Изкуството да се възпитава твърда воля и честно поведение се състои ето в това:
Ако говорим за вечно продължаващото: нищо не се устремява така надалеч както далновидните замисли.
Ако говорим за спокойствието, няма по-голямо спокойствие от това да си спокоен в незавидно положение.
...Ако говорим за насъщното: няма нищо по-насъщно от възпитаването на добродетел.
Ако говорим за радостта, няма нищо по-радостно от любовта към доброто.
Ако говорим за духовното, няма нищо по-духовно от крайната искреност.
Ако говорим за разума: няма нищо по-разумно, от вникването в най-дребните неща.
Ако говорим за щастието: няма нищо по-щастливо от безметежния живот и пълнотата на познанието.
Ако говорим за нещастието: няма нищо по-нещастно от ненаситните желания.
Ако говорим за горестите: няма нищо по-горестно от раздора между сърцето и духа.
Ако говорим за бремето: няма нищо по-обременително от неспокойствието и суетата.
Ако говорим за скуката: няма нищо по-скучно от постигнатото без труд.
Ако говорим за помрачението: няма нищо по-помрачително от алчността и липсата на достойнство.
Ако говорим за тъгата: няма нищо по-тъжно от онова, което изчезва за миг.
Ако говорим за опасностите: няма нищо по-опасно от това да разчиташ на подозрителен човек.
Ако говорим за пораженията: няма по-кратък път до поражението от самолюбието и алчността за богатство
из трактата "Книга на основите"

Дзен мисли и цитати

Една Звездичка се влюбила в Слънцето....

Една Звездичка се влюбила в Слънцето и то в нея. Тя харесвала светлината му, то се любувало на нежното й сияние. Били много щастливи.
Веднъж обаче Слънцето помръкнало за малко. Навярно се уморило все да свети. И тогава Звездичката внезапно забелязала колко много звезди има на небето - някои несъмнено по-красиви от нея. Гледала и не мож...ела да повярва. Дотогава мислила, че е единствена - нали и Слънцето все това й повтаряло.
В главата й се запромъквали съмнения. "Наистина ли обича само мене? Та на небето има толкова ярки звезди! Изобщо не мога да се сравнявам с тях, аз съм съвсем незабележима и обикновена..."
...Звездичката също помръкнала и така натежала от скръб, че политнала надолу. Паднала право на Земята. Щом я докоснала, се превърнала в момина сълза. Започнала да плаче и от всяка сълза пониквало ново цвете.
След няколко часа Слънцето пак засветило. То потърсило своята звезда и когато я открило, тя му разказала за съмненията си. "Аз гледам постоянно към небето, но виждам само тебе! - казало й съвсем искрено Слънцето. - Ти си моята единствена Звездичка! Обичам те!"
Звездичката обаче не можела да му повярва. Не се издигнала никога повече. Слънцето нежно я огрявало и я галело с лъчите си, ала тя завинаги загубила вярата си в неговата любов.
И наистина, сякаш самият свят така е устроен, че да не вярваш. Трябва да се довериш на нечии думи и чувства - а думите може да са лъжа, чувствата се променят. Докато пълното със звезди небе си е там!
Не е лесно да се чувстваш Единствена сред толкова блясък.
...Сигурно всяка звезда рано или късно забелязва, че небето е препълнено със звезди. И пада. Ние си мислим, че падащите звезди са малко, просто защото рядко вдигаме глава нагоре.
И може би, ако само една нощ не отделим погледа си от небето, ще забележим колко много всъщност са те.
И може би всяко бяло цвете, съществувало някога, се е появило така...
" " "
Сигурно все пак си го направил нарочно. За да бъде изпитание? За да се учим? Или пък ние сами сме сгъстили материята - като бодлите на розата, като натежалата паднала звездичка?... Мъчно ми е за тях. И за мене, за всяка жена, за всеки мъж. Защото, колко са тези, които въобще не губят вярата си? Колко от нас го могат? И то не на думи - думите са лесни...
...Преди няколко седмици наблюдавах по двора следи от охлюви. Пълна плетеница. И ние оставяме подобни следи по всичко, до което сме се докосвали някога, както и то по нас. Наистина са подобни - светли и леко блестящи. И, оплетени в предишните си разочарования, не можем да се доверим на Любовта.
Все има отсенки на невяра.
Но Вярата не търпи нищо по себе си. Като снега е. Като всяка белота. Бялото е нежност, път към Душата. Да повярваш в някого, означава да усетиш невероятен прилив на нежност към него.
И да не си отива. Любовта може да оцелее при отливите, но това не е достатъчно. Трябва да е непокътната - като очите ни, като сърцата. А не силна.
Любовта не води битки, ние го правим.
" " "
очаквали ударите под кръста. И накрая сме се доверили. Но тогава и любовта вече е попреминала.
Защо ли?

United Angel / Fancy - Flames Of Love

Пътища!

Розата е твоята Душа!

РОЗАТА

Някога розите били без бодли.
Една от тях обикнала с цялото си сърце един мъж. Той също я обикнал много, докосвал нежно душата й, целувал всяко листенце, разкривал й тайните на света и така омайно й говорел, че тя разцъфтяла като никога преди.
...Но ето че една нощ нещо станало с розата. Може би от Луната, от недоспиване...Тя се замислила за разни неща, уж дреболии, ала в онези тъмни часове те й се видели много важни и розата се ядосала на мъжа. Наговорила му какво ли не и накрая си тръгнала обидена от него.
Мъжът също се ядосал и си тръгнал, без да каже нито дума.
...Розата не знаела къде е отишъл, ще го види ли отново. Мъчно й било, че му наговорила всичко онова. Тя не спирала да го чака и все тъжала. Сърцето й за малко не се пръснало, цветчетата й увехнали, привела се цялата...
...След много месеци мъжът се върнал. Той най-накрая разбрал, че не може без своята любов, че без нея светът е пуст. Когато се появил, тя в миг пак затрептяла и разцъфтяла. Просълзила се от щастие, не спирала да плаче, сълзите й били едри и някак тежки.
Мъжът вдъхвал аромата й и си повтарял, че никога, никога! повече няма да се разделя с нея. После протегнал ръка да я погали. И внезапно усетил остра болка, от пръстите му потекла кръв.
- Какво е станало с тебе? Какво е това?! - попитал смаяно.
- Аз... се промених - казала тихо розата. - Беше ми много тъжно и все тъжах и тогава един магьосник... Не исках да те нараня. Като те видях и забравих за тях. Боли ли те? Толкова те обичам! Съжалявам, че ти наговорих ония неща!
- И аз те обичам! Не, не ме боли. Не трябваше да си тръгна така. И аз съжалявам. Трябваше да ти говоря, да разсея съмненията ти...Но какво става с тебе?! Защо се прегъваш?
- Защото умирам... Когато ти замина, бях толкова отчаяна, задушавах се от тъгата си. Накрая един магьосник ме съжали и притъпи болката, като измисли бодлите. Във всеки от тях се запечатваше частица от моята мъка. Ако това не беше станало, щях да умра още тогава. Магьосникът ми каза да не плача, защото бодлите ще се разтопят от сълзите, тъгата ще се освободи и ще умра... Аз така и така нямах сили вече да плача.
- Но защо не ми каза?!
- Щом те видях и забравих за това.
След миг розата умряла...
А сестрите й се зарекли никога да не се влюбват. Те поели освободилата се тъга и я съединили с корените си. Така и на тях израснали бодли.
Розите са много красиви. Предизвикват любов и обичат дълбоко. Но бодлите им напомнят какъв може да е краят на една любов.
...И напомнят, че ако Вярата ни изостави, дори и да се върне отново, Приказката може и да не продължи...Според мене, когато Малкият принц се е върнал, и неговата роза вече не е била същата. И не - не е била по-истинска.

TANITA TIKARAM - I THINK OF YOU (E PENSO A TE)

TANITA TIKARAM - I THINK OF YOU (E PENSO A TE)

Уейн Дайър

Уейн Дайър - Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е Божието послание към теб.
Бъди лекарството, от което се нуждаеш. Не го търси извън себе си.
Всичко, с което си се сблъскал през жизнения си път, е било необходимо, за да стигнеш до тук.
Не бъди нетърпелив с Вселената.
В Божиите очи никой на тази планета не е нещо повече о...т теб.
Ще преизпълня с любов цялото си същество и ще я изпратя на света. Отношението на другите към мен е тяхна работа, начинът, по който реагирам - моя.
Изпълни сърцето си с любов към всички. Открий божествената същност на всеки срещнат, дори и на онези, за които са ти казвали, че трябва да отхвърляш.
Всяко „против" може да бъде формулирано така, че да се превърне в „за". Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.
АКО светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
Изборът е твой. Можеш да кажеш или: „Добро утро, Господи!" или „Мили боже, утро е!"

Axel Rudi Pell Don´t say goodbye

в

Kenny G feat Chante Moore - One More Time

Малкият Панчо - Хорхе Букай

Малкият Панчо - Хорхе Букай
Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина - осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.

Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като о...тсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.

Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.

Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как щяла да обясни на майката, че детето не я е намерило?

Може би било късо съединение във включения телевизор, в някоя от лампите в хола или искра от камината; във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните.

Събудила го кашлицата на бебето, предизвикана от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял.
Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.

Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ. Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си), но той нямал сигнал.
Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който гледал към външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност.
Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?
Как успяло да понесе бебето в раница?

Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?

Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?

Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:

- Малкият Панчо е бил сам.... Не е имало кой да му каже, че няма да успее

Какво си ти Любов?

Приятел

ИЗКУШЕНИЕТО - По време на всеизвестния голям пожар , дъщерята на един Паша, уплашена и разтревожена от нощния пожар се отдалечила от своя дом. Той бил обхванал цялото село и много къщи изгаряли и се превръщали в пепел.
Изплашеното момиче се изгубило и започнало да се чуди какво ли ще прави само в тази тъмнина! А тогава все още нямало е...лектричество както сега и навсякъде царял мрак. Изведнъж момичето видяло светлина от свещ в едно от училищата до Джамията, то погледнало през прозореца и видяло един ученик да чете книга. Момичето нямало другаде къде да отиде и почукало на вратата. Ученикът отворил вратата и попитал:
- Какво се е случило! Какво желаеш?
- Изплаших се от пожара и се изгубих! Цялото ни село изгоря, а сега е тъмно и не мога да намеря своята къща. Ако ми позволиш ще остана тук до сутринта, докато съмне! – казало момичето.
- Естествено, че ще ти позволя! Заповядай, там има легло, на което можеш да си отпочинеш и да се наспиш. Виждам, че си доста изплашена!...
Момичето се излегнало и веднага заспало. Ученикът пък продължил да работи върху своите уроци…
По едно време прокълнатият Сатана започнал да досажда на ученика:
- Хайде, какво чакаш?! От двадесет години за първи път имаш такава възможност. Виж колко е красиво това момиче!... – нашепвал му той.
Ученикът малко се замислил, после сложил пръст върху пламъка от свещ и пръста му изгорял. Тогава ученикът рекъл:
- О, моя душа! Ти не можеш да издържиш дори на пламъка от тази малка свещ, а утре как ще издържиш когато бъдеш изложен на огъня на Ада?
Това продължило чак до сутринта. Цяла вечер той се борил със своята душа и нашепванията на Сатаната.
На сутринта момичето се събудило и след като благодарило за гостоприемството, се прибрало в къщи. Разтревожените родители със сълзи на очи запитали:
- Как си мила? Къде беше до сега! Да не ти се е случило нещо?
- Нищо ми няма, добре съм! – рекла тя и разказала за случилото се.
Бащата на момичето, който както вече споменахме бил Паша, отишъл при ученика, за да му благодари и да му даде малко пари. Но ученикът не приел парите с думите:
- Господине, аз не съм извършил нищо голямо. Всъщност, леглото ми беше свободно, защото аз си учех уроците и ги научих, а вашата дъщеря само пренощува тук!...
Но Пашата не искал да остави без отплата това добро дело и запитал:
- О, ученико! Кажи ми, защо са увити всичките ти пръсти на ръцете? Защо и как си бил подложен на тази болка!
Ученикът рекъл:
- Господине, аз не съм направил нищо за вас, всичко което съм направил е било за мен! Преди 20 години, аз дойдох тук от моето село с цел да изучавам религията. Толкова години аз съм далеч от своите родители и вече изгарям от желание да ги видя. Тази година ще се дипломирам и ще се завърна при своите родители. 20 години се възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това....

възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това....

ПРИЯТЕЛИ

Двама проповедници отишли в едно село, за да изнасят проповеди. Те отседнали при един селянин, който бил много мъдър човек.
Единият от духовниците, когато излезнал на вън, домакинът запитал останалия с него:
- Господине, доволен ли сте от своя спътник, знаещ ли е и има ли добър нрав?
- Кой, той ли? Той е само едно магаре и невежа! – отговорил той.
Но в същия момент другият влезнал и колегата му веднага замълчал. Но след малко и този излезнал. Тогава мъдрецът задал същия въпрос и на другия:
- Господине, доволен ли сте от вашия приятел, знаещ ли е и има ли добър нрав?
- Остави го този! Та той е вол, невежа, кавгаджия и голям инат, от какво да съм му доволен? Но някак си попаднах заедно с него и му станах приятел! – казал той.
Всъщност, те ако са били хора са щели да се разбират добре, но за жалост след като единият бил магаре, а другият вол, не си допаднали!... Вечерта масата била сложена, на нея имало три блюда с похлупаци. Господа духовниците заели своите места на масата и щом махнали похлупаците от блюдата... какво да видят!!! Пред единия в блюдото имало ечемик, а пред другия слама. А пред мъдрецът имало блюдо с пържени яйца в масло.
Мъдрецът селянин им казал:
- Заповядайте, яжте, яжте не се притеснявайте!...
Господата се спогледали учудено.
- Аз мисля, че не съм объркал нещо, нали? – казал мъдрецът на единия от господата и продължил – когато попитах твоя спътник за теб, той каза, че си магаре. Затова пред теб съм сложил ечемик!
После се обърнал към другия и казал:
- Когато попитах твоя приятел за теб, той ми каза, че ти си вол. Затова пред теб съм сложил слама!
Така от вас самите научих за самоличността ви. На вас съм ви сложил ечемик и слама, защото това е храната за животните, а на мен опържих яйца, защото съм човек!...
Ако ви ритне магаре, нима и вие ще го ритнете?! То тогава няма да има разлика между вас и магарето, защото то ви е ритнало поради това, че е магаре, а след като и вие го ритнете изпадате на едно и също ниво. Ако ви ухапе куче, нима и вие ще го ухапете?! Е, тогава няма да има разлика между вас и кучето!

ПРИКАЗКА ЗА АНГЕЛИТЕ, КОИТО БДЯТ НАД НАС

Някога преди много години, когато мъжете се отправяли на дълги пътешествия през Големия океан, за да търсят слава и богатства, в Града на великите търговци живеел Славния капитан и Неговата преркрасна жена.
Всеки път когато корабът на Капитана отплувал, тя го изпращала на кея. Красивите и черни коси се веели от вятъра и бузите и се обагряли с цвета на узрял нар. Очите и били кафеви като бадеми, а кожата и имала цвят на мед.
Нямало по-красив от Капитанът и всяка девойка тайно копнеела да сподели ложето си с него. Но той обичал единствено своята съпруга, на която принадлежал телом и духом. Ръцете му били силни, а раменете широки. Лицето било обветрено а очите му били сини като небето.
През една нощ, когато корабът на Капитана бил отлавал на Запад, стаята на жена му се изпълнила със сияние. Във въздуха се разнесла неземна музика и лек бриз раздвижил дантелата на перденцата.
Неизвестно как в средата на стаята се появил висок мъж, облечен в сребристи дрехи. Усмивка озарявала лицето му. Жената на капитана не се изплашила, а по скоро почувствала някаква необяснима топлина, която обгръщала тялото й.
- Кой си ти? - попитала тя.
- Аз съм този, който наричат Господаря на ветровете.
- Защо си тук?
- За да бдя над сънищата ти. Искаш ли да видиш съпруга си?
- Разбира се - промълвила жената на капитана.
- Гледай тогава. - казал Господарят на ветровете и описал кръг с лявата си ръка.
Пред очите на жената се разкрила чудна картина. Остров със стръмни склонове, обрасъл в зеленина и прорязан от искрящата светлина на водопадите. Птиции пеели в клоните на дърветата. Пъстра дъга се извивала в небето. Всичко било красиво и ... смъртоносно.
Моряците били слезли на брега за да налеят вода, но не виждали скритите в устието на реката канута на кръвожадните диваци. Кухите им бамбукови цеви изтрелвали отровни стрели и не един екипаж бил намерил гибелта си по тези коварни места.
Капитанът стоял на носа на първата лодка, но колкото и да се взирал не можел да съзре скритите канута. Лианите и надвесените над водата клони скривали от погледа му опасността.
И в този момент черни облаци закрили слънцето. Извила се вихрушка. Вълните повдигнали една от лодките нагоре. Кормчията извикал и се хванал за врата. Отровната стреличка го била оцелила. Моряците загребали назад и няколко мускетни изтрела разкъсали тишината.
- Жив ли е? - запитала Жената на капитана.
- Да. Разбира се. - отвърнал Господарят на ветровета и й показал друга картина.
Капитанът стоял на мостика. Моряците спускали в морето завитото в платно тяло на загиналия кормчия.
- Искаш ли да потанцувам за теб? - попитал Господарят на ветровете.
- Искам. - без да знае защо отвърнала Жената на капитана.
Господарят на ветровете плеснал с ръце и отнякъде засвирил невидим оркестър. Той се поклонил леко, след което се впуснал в прекрасен танц. Движенията му били плавни, но изпълнени със съла. В тях имало нещо, което накарало Жената на капитана ... да склопи очи и да се отдаде на нежната прегръдка на съня.
На следващата вечер Господарят на сънищата отново се явил.
Този път той показал таверната в крайморски град. Екипажът вечерял и пиел вино, но от съседната маса човек с черен плащ ги наблюдавал внимателно. Под плаща си криел кама. Погледът му бил привлечен от бродираната кесия върху пояса на Капитана. Когато капитанът излязъл навън една тъмна сянка го последвала. В мрака зловещо блеснало острие, но в този момент се чул шум от стъпки и войниците от нощната стража пресекли улицата.
И отново имало музика и танц, предшевстващ съня.
Нощ след нощ Господарят на сънищата посещавал Жената на капитана. Всяка нощ той и показвал картини от живота на съпруга й, след което танцувал до мига в който тя заспи. Със всеки изминал ден Жената на капитана ставал все по-красива и по-красива без сама да знае защо.
Кожата й била мека като коприна. Рестниците и се извивали като крила на пеперуда, а устните набъбвали като разцъфнал, розов цвят. Походката й можела да бъде сравнена единствено с полет на чапла.
Не знам колко време изминало, но една нощ се случило нещо различно. Корабът на Капитанът плувал през Студените северни морета. Сиви вълни се разбивали в палубата. Въжетат били натежали от лед.
Капитанът лежал в каютата си измъчван от треска. Над главата му се била надвесила руса жена с невиждана красота. Белите и като снега ръце попивали с копринена кърпа потта по красивото му, високо чело. - Коя е тази, никаквица? - разгневено попитала Жената на капитана.
- Това е моята сестра - Господарката на Лунните мостове.
- Но какво прави тя с него? Кой и е дал право да го докосва. Той е мой. Мой. Мой. Мой. Само и единствено мой.
- Защо се гневиш? - запитал Господарят на сънищата. - Тя е неговият ангел-пазител. Тя беше тази, която изпрати бурята. Тя беше тази, която извика нощната стража. Благодарение на нея той е жив. Тя бди над съня му такак както аз бдя над твоя, за да може да се съберете отново. Ние се храним с вашата любов. Сега стани и танцувеай с мен. Време е да потънеш в Морето на забравата ...
След тези думи Господарят на сънищата взел в обятията си Жената на капитана и я понесал в приказния си танц.
На другата сутрин кабанен звън огласил малкия площад. Хората от градчето се струпали на пристана за да посрещнат белите латна на завръщащият се от Далечните брегове кораб. На носа на кораба стоял красивия капитан, а на пристана го чакала жената с развети от вятъра черни къдри.
Някъде в небето ангелите танцували своя вечен танц.

Приказка за Прошката

Приказка за Прошката.

Веднъж в училище, една учителка решила да
подискутира със своите ученици темата за човешките взаимоотношения.
Всеки споделял своите мисли, изказали се най-различни мнения - едни се
подкрепяли, други се допълвали, трети си противоречали.
Накрая учителката направила едно предложение на децата: - Отправям
ви едно предизвикателство – казала им тя. - Вие самите да направите един
експеримент, който ще ви даде незабравим житейски урок. Приемате ли? На
учениците им станало интересно и всички единодушно закимали в знак на
съгласие. - Обещавате ли обаче, да изпълнявате безпрекословно всичко,
което ви кажа оттук нататък? И да не се отказвате по средата на
експеримента? Когато учениците и тук отговорили утвърдително, учителката
казала: - Искам утре всеки от вас, идвайки на училище, да донесе по
една торба с картофи. Това ви е първата задача. Децата се спогледали
недоумяващо и започнали да задават въпроси, но учителката отговорила, че
сега повече нищо няма да им издаде. На следващата сутрин всички ученици
от класа носели по една голяма торба с картофи. Като ги видяла,
учителката се усмихнала: - Виждам нетърпението и любопитството в очите
ви, затова минавам направо на въпроса. Вземете сега чувалчетата с
картофи и ги сложете пред вас на чиновете. Аз сега ще ви раздам по една
празна чанта. А от вас искам следното: да се замислите и да си спомните
имената на всички хора, на които поради някаква причина сте отказали да
простите за нещо, което са ви причинили. За всеки такъв човек, за който
се сетите, вземете по един картоф от вашата торба, издълбайте името на
този човек върху кората на картофа и го пуснете в празната чанта. Хайде
направете го... И учениците се захванали да изпълняват заръките. Те
усърдно прехвърляли картофи от едната чанта в другата, надписвайки на
тях имената на хора, които са оставили трайни негативни спомени в
тяхното съзнание. В края на часа в чантите на някои от децата имало по
4-5 картофа, но имало и такива, които били пълни почти догоре...
Учениците отправили отново въпросителни погледи към учителката, питайки я
какво ще следва сега. А тя отвърнала: - През следващата една седмица,
където и да ходите, каквото и да правите, вие трябва да носите със себе
си вашата торба с картофи. През деня - на училище, после вкъщи, на срещи
с приятели, дори когато си лягате вечер, тя пак трябва да е неотлъчно
до вас... Един по един се изнизали дните на седмицата.
Но още с влизането на учителката в клас, учениците които стриктно
били изпълнили препоръките й, започнали да се оплакват:
- Много ми е трудно да мъкна навсякъде със себе си толкова тежка
торба...
- Тия картофи вече започнаха да миришат, от където и да мина, хората
ме гледат странно и шушукат зад гърба ми... - Изморихме се вече, а и ни
писна от това...
- Така и не разбрахме каква беше поуката от този “експеримент”...
Учителката се усмихнала:
- Целта на този опит беше да ви покаже, че отказвайки да простим,
ние всъщност наказваме най-вече себе си.
Сами обричаме душата си да носи такъв тежък товар и така се
самоизмъчваме. Мислим си, че прощавайки, ние отстъпваме пред този, който
по някакъв начин ни е наранил. А всъщност истината е, че с ПРОШКАТА ние
правим добро на самите СЕБЕ СИ.

Спуканата делва

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла пълното количество вода.В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – една делва и половина.Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
“Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.”
Възрастната жена се усмихнала: “Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва?Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш.За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.”
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина ...
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.
На всички мои чудати приятели – пожелавам приятен ден и помнете да помиришете цветята от вашата страна на пътеката.