понеделник, 13 декември 2010 г.


ИЗКУШЕНИЕТО - По време на всеизвестния голям пожар , дъщерята на един Паша, уплашена и разтревожена от нощния пожар се отдалечила от своя дом. Той бил обхванал цялото село и много къщи изгаряли и се превръщали в пепел.
Изплашеното момиче се изгубило и започнало да се чуди какво ли ще прави само в тази тъмнина! А тогава все още нямало е
...лектричество както сега и навсякъде царял мрак. Изведнъж момичето видяло светлина от свещ в едно от училищата до Джамията, то погледнало през прозореца и видяло един ученик да чете книга. Момичето нямало другаде къде да отиде и почукало на вратата. Ученикът отворил вратата и попитал:
- Какво се е случило! Какво желаеш?
- Изплаших се от пожара и се изгубих! Цялото ни село изгоря, а сега е тъмно и не мога да намеря своята къща. Ако ми позволиш ще остана тук до сутринта, докато съмне! – казало момичето.
- Естествено, че ще ти позволя! Заповядай, там има легло, на което можеш да си отпочинеш и да се наспиш. Виждам, че си доста изплашена!...
Момичето се излегнало и веднага заспало. Ученикът пък продължил да работи върху своите уроци…
По едно време прокълнатият Сатана започнал да досажда на ученика:
- Хайде, какво чакаш?! От двадесет години за първи път имаш такава възможност. Виж колко е красиво това момиче!... – нашепвал му той.
Ученикът малко се замислил, после сложил пръст върху пламъка от свещ и пръста му изгорял. Тогава ученикът рекъл:
- О, моя душа! Ти не можеш да издържиш дори на пламъка от тази малка свещ, а утре как ще издържиш когато бъдеш изложен на огъня на Ада?
Това продължило чак до сутринта. Цяла вечер той се борил със своята душа и нашепванията на Сатаната.
На сутринта момичето се събудило и след като благодарило за гостоприемството, се прибрало в къщи. Разтревожените родители със сълзи на очи запитали:
- Как си мила? Къде беше до сега! Да не ти се е случило нещо?
- Нищо ми няма, добре съм! – рекла тя и разказала за случилото се.
Бащата на момичето, който както вече споменахме бил Паша, отишъл при ученика, за да му благодари и да му даде малко пари. Но ученикът не приел парите с думите:
- Господине, аз не съм извършил нищо голямо. Всъщност, леглото ми беше свободно, защото аз си учех уроците и ги научих, а вашата дъщеря само пренощува тук!...
Но Пашата не искал да остави без отплата това добро дело и запитал:
- О, ученико! Кажи ми, защо са увити всичките ти пръсти на ръцете? Защо и как си бил подложен на тази болка!
Ученикът рекъл:
- Господине, аз не съм направил нищо за вас, всичко което съм направил е било за мен! Преди 20 години, аз дойдох тук от моето село с цел да изучавам религията. Толкова години аз съм далеч от своите родители и вече изгарям от желание да ги видя. Тази година ще се дипломирам и ще се завърна при своите родители. 20 години се възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това....

възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това....

Няма коментари:

Публикуване на коментар