Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла пълното количество вода.В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – една делва и половина.Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
“Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.”
Възрастната жена се усмихнала: “Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва?Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш.За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.”
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина ...
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.
На всички мои чудати приятели – пожелавам приятен ден и помнете да помиришете цветята от вашата страна на пътеката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар