ПРИНЦЪТ И МАГЬОСНИКЪТ-

Имало едно време един млад принц, който вярвал във всичко, освен в три неща.
Не вярвал, че съществуват принцеси, не вярвал, че някъде по света има острови, и не вярвал в присъствието на Бог.
Баща му, кралят, му бил казал, че такива неща не съществуват. И тъй като нямало принцеси и острови във владенията на баща му, и никаква следа от Бог, принцът нямал причина да не му вярва.
Но един ден принцът избягал от своя палат и пристигнал в съседното кралство.
Там, за негово огромно учудване, от всеки бряг той виждал острови, а на тези острови – странни и вълнуващи същества, които той не смеел да назове.
Докато търсел лодка, един мъж, облечен в мантия се приближил по брега към него.
„Това истиски острови ли са? – попитал го младият принц.
„Разбира се, това са истински острови.” – отговорил човекът в мантията.
„А тези странни и вълнуващи същества?”
„Това са съвсем истински принцеси.”
„Тогава Бог също трябва да съществува!” – възкликнал принцът.
„Аз съм Бог” – отговорил мъжът с мантията и се поклонил.
Младият мъж се завърнал в своето кралство толкова бързо, колкото могъл.
„Е, ти се завърна” – казал баща му, кралят.
„Аз видях острови, видях и принцеси, видях дори и Бог!” – отвърнал принцът сърдито.
Кралят останал невъзмутим:„Няма никакви истински острови, нито истински принцеси, нито пък Бог съществува реално.”
„Но аз ги видях!” – настоявал принцът.
„Кажи ми как беше облечен Бог?”
„Бог беше облечен в мантия.”
„А ръкавите му бяха ли навити назад?”
Принцът си спомнил и потвърдил, че това е било така.
Усмихнал се кралят: „Такова е облеклото на магьосниците и това е бил просто един магьосник. Измамили са те.”
Като чул това, принцът се завърнал в съседното кралство, отишъл на същия бряг, за да може отново да се срещне с мъжа в мантията.
„Баща ми, кралят, ми каза кой всъщност си ти!” – казал принцът възмутено. „Ти ме измами последния път, но това няма да се случи отново. Сега аз знам, че това не са истински острови и истински принцеси, а ти си просто един магьосник.”
Мъжът на брега се усмихнал: „Не съм аз този, който те е измамил млади човече. В кралството на твоя баща съществуват много острови и много принцеси. Но ти си омагьосан от твоя баща и не успяваш да ги видиш.”
Принцът, натъжен, се завърнал в родното кралство.
Когато се видял с баща си, той го погледнал в очите: „Татко, вярно ли е, че ти не си крал, а магьосник също?”
Кралят се усмихнал и подвил ръкавите си. „Да, синко, аз съм просто един магьосник.”
„Тогава мъжът от брега е бил наистина Бог.”
„Не, мъжът от другия бряг е просто друг магьосник.”
„Но аз трябва да узная какво се случва наистина, каква е истината отвъд магията!”
„Не съществува истина отвъд магията.” – казал кралят.
Принцът се изпълнил с тъга. Той казал:„Остава ми тогава да избера единствено смъртта…”
Кралят с магия призовал Смъртта. Тя се появила на вратата и заподканяла принца. Той потръпнал от отвращение. Спомнил си красивите, но неистински острови и неистинските, но чудно хубави принцеси.
„Ами, добре тогава”- казал той. „Някак си ще се справя с тази магична ситуация.”
„Разбираш ли сега, синко?” – казал кралят.”Ти също започваш да се превръщаш в магьосник.