ОРИСНИЦИТЕ И КЪСМЕТА -

Орисниците орисват и предначертават съдбата на човека. .
Те са три сестри и живеят вечно.
Жилището им е накрай света.
При нас идват само тогава, когато се роди дете.
...Те идват при новороденото третата вечер и произнасят своето наричане.
Преди обаче да кажат своята дума, те отиват при Бога и го питат как да орисат новороденото дете.
Народното вярване твърди, че Господ всеки ден се намира в три имотни състояния: сутрин е работник на полето, по обед е работник в дюкяна, а вечер почива и тогава яде и пие и е добре облечен.
Поради това, когато се роди дете и на третата вечер трябва да бъде орисано, Господ отговаря на орисниците: “Орисайте го, както съм аз сега.”
Оттам има три съдби или три късмета: богат късмет, среден късмет и сиромашки късмет.
Когато орисниците дойдат при детето, застават и трите при главата му и започват наричането.
Ще нарече най-напред най-младата, после средната, а най-сетне най-старата.
Тя или ще приеме нареченото от другите две или ще каже съвършено друго.
Нареченото от най-старата е определящо и то се записва на лоба на главата на детето.
Буквите на орисниците се виждат на черепа – те са драски между костите, но никой не може да ги познае, не може да ги чете.
Написаното не се изменя в нищо и от никого.
Ето защо се казва: “Така му е писано”, “Така му е драснато”, “Такава е орисията”.
Каквото е отредено от орисниците, това и самите светци не могат да променят.
/народно поверие/
Що ли са ми нарекли орисниците,
като съм се, майко, родила?
Сълзи ли тежки в ресниците
или пък царско венчило?
Първата сигур е казала:
„Умна-разумна да стане."
Що ме е, майко, наказала,
ум ли е за момата имане?
Втората кобно мърморила
дълго да чакам наричала,
черна магия ми сторила -
тъй да съм - все необичана.
Що ли е третата рекла -
царският син ли засмяно
ще ме на коня си метне,
както съм с бяла премяна?
Как се ме, майко, орисали -
наречено да промениш не може.
Обич ли, сълзи ли бисерни -
да бъде волята ти, Боже...
/от нета/