Горд свещеник и смирен работник -

Един свещеник, който сам се смяташе за твърде учен и благочестив, умрял в напреднала възраст. Без съмнение е бил добър човек. Когато ангелите дойдоха, за да го заве­дат на мястото му, определено от Господа, те го донесоха в междуцарствията и го оставиха там при други добри ду­хове, упълномощени да под...готвят добрите души. В между-царствието се намира цяла редица от степени и стъпала към по-високите небеса. Стъпалото, до което е допусната дадена душа, зависи от действителната доброта на земния й живот. Сега, когато ангелите бяха донесли духа на свеще­ника на неговото стъпало и се върнаха да вземат със себе си друга душа, те я носеха покрай мястото за престой на свещеника към по-горно място. Когато той видя това, вик­на високо: „Какво право имате да ме оставите на полови­ната път от оная славна страна, докато другия занасяте тъй близо? По святост аз не отстъпвам нито на него, нито на вас!“ Ангелите отговориха: „Тук не става въпрос за го­леми и малки, а затова, че всеки човек е доведен до стъпа­лото, което е заслужил чрез своята вяра. Ти не си още го­тов за по-високо стъпало. Затова трябва да останеш тук известно време и да изучиш някои неща и тогава, ако Гос­под заповяда, ние ще те заведем с голяма радост в по-висша сфера.“
Свещеникът отговори: „Аз през целия си живот съм по­учавал хората как могат да дойдат на небето. Какво трябва още да уча? Аз съм изучил всичко!“ Ангелите му отговори­ха: „Не се наскърбявай, приятелю, ако говорим открито, то е за твое добро. Ти вярваш, че тук си сам. Но и Господ е тук, макар да не можеш да го видиш. Гордостта, с която каза: „Аз всичко съм изучил и го зная!“, ти попречи да отидеш по-нагоре и да видиш всичко не както сега.“ „Сми­рението е лечебното средство за гордостта. Упражнявай го и твоето желание ще бъде изпълнено!“ Един от ангелите каза: „Човекът, когото видя да отнасяме по-нагоре от тебе, не беше учен или знаменитост. Той беше от твоята собстве­на църква. Хората едва го познаваха, понеже беше обикно­вен работик. Мнозина го познаваха като прилежен и честен работник. През време на войната, когато помагаше на ранен, го засегна граната и го уби. Макар че смъртта дойде внезапно, той беше подготвен за нея. Затова не му е потреб­но да остане дълго в средното положение, както ти ще трябва да останеш. Неговото бързо изкачване е резултат от духовния му живот