ОБИЧАЙТЕ ГИ!!!!!

Когато детските очи са тъжни,
зад облаци се скрива светлината.
Когато детската душа е празна,
Във ледник се превръща топлината.
Сълзите детски щом земята мият,
...на нея щастие не ще поникне
и странно колко болка ще открием,
ако във детската душа надникнем.
Кои деца ли? - Тези, в домовете.
Без обич расли, молещи за ласка,
които видят ли те, спират се пред тебе
и от сълзи очичките им бляскат,
които, молещи, ръцете си протягат
и с глас треперещ "мамо" те наричат,
от никой нивга обич не видяли,
но винаги готови да обичат.
Това са те, деца на любовта ви,
деца невинни, ваша плът и кръв са.
Захвърлени, предадени и рани
дълбоки душите им разкъсват.
Душата детска, пълна с отчаяние.
Сърцето крехко, търсещо опора.
Това е тя - картината "СТРАДАНИЕ"
Художникът ли? - Всички ние - хората./от нета/

Сърцето всички отговори знае,
от него искай винаги съвет.
В тъмнината ще те разпознае,
то вижда от очите по-добре.
Обичай винаги и само с него.
...Разумът дори не позволил.
Съмнявай се, усъмни ли се сърцето!
И пак със него си простил.
Храни го само с топли чувства,
от омразата сърцето ще смалиш!
Разкъсвай го на хиляди парчета,
остатъците, за да подариш!
И то започва да пораства,
и по-голямо, и голямо да расте.
Не си го ти раздал напразно,
щом любов по вените му потече. /от нета/

БЕЛИЯТ ДЯВОЛ -

Мъдрецът Туиг-Са-О бил най-учен сред хората. Той знаел всичко, каквото се върши на земята, под земята, във водата и сред звездите. Спокойно и без да бърза, сега той правел тези няколко крачки, които го отделяли от гроба, изкопан в неговата градина, сред цветята.
„Днес аз все още сам ще отида до него, но скоро… – мислел с...и той с усмивка, отивайки всяка сутрин да погледне мястото, което бил си приготвил за свой гроб. – Аз знам много, а тук ще науча всичко останало!“
И той се усмихвал на гроба, който също му се усмихвал сред цветята. И ето че веднъж, когато Тунг-Са-О стоял и гледал към мястото на своя бъдещ гроб към него се приближил един човешки дух.
- А би било хубаво да се поживее още веднъж! – казал духът човешки.
- Защо? – възкликнал мъдрецът. – Само глупакът, като извърви тежкия и уморителен път и стигне пред вратата, се връща обратно и отново извървява целия път.
- Но би било хубаво да се поживее още, а?! – му отговорил духът човешки.
- Човекът, като лалугер изскача от люлката, за да се скрие в дупката. Аз свърших това презряно съществуване! – възкликнал Тунг-Са-О.
А духът човешки въздъхнал и отново рекъл:
- А би било добре да се поживее!
Дълго и мъдро говорил още Тунг-Са-О за безсмислието и суетата на човешкия живот, за страданията, лишенията, болестите, а духът човешки въздишал и повтарял в отговор едно и също:
- Ама би било добре да се поживее!
- Да знаеш и вечно да жадуваш за познание. И колкото повече знаеш, толкова повече се измъчваш от тази палеща жажда. Животът е неизречено мъчение! Животът е вечна жажда и само гробът може да я утоли!
- Хубаво би било да се поживее още! – въздъхнал духът човешки.
И Тунг-Са-О завършил своите разсъждения:
- Да, действително, би било хубаво да се поживее още! – с въздишка казал той.
И в същата минута пред него застанал дяволът, с бяло, бяло лице. Той не носел свещената коса, и късите му коси били светли и меки като коприна.
- Поздрав за мъдрия! – възкликнал белият дявол. – Хората пред тебе, Тунг-Са-О, са като трева пред вековен дъб и аз съм готов да ти служа. Аз ще ти върна младостта и ще напълня твоето съществуване с всички радости. Ще ти дам такива знания, ще те науча на такива занаяти и изкуства, че ти ще бъдеш вълшебник и ще изпълваш с радост своя живот и живота около теб.
- А с какво ще поискаш да ти платя? – попитал боязливо Тунг-Са-О. – С моята душа? С живота си?
- Не, не, не! – възкликнал белият дявол. – За нас разказват такива глупости – че отнемаме душата на хората, че им вземаме живота. Това е клевета. Това е незнание. Ти ще преживееш целия си живот без страх и опасения, – а аз ще вървя само на една крачка преди тебе.
- Върви! – казал мъдрецът.
И те тръгнали през гъстата гора, обрасла с непроходими гъсталаци. Белият дявол вървял отпред и разтварял бодливите клони, така че след него мъдрецът да върви спокойно по разчистената пътечка, без да получи нито една драскотина.
„Какъв глупав е този бял дявол! – усмихвайки се си мислел Тунг-Са-О. – Нека да върви сега отпред. Това дори е много добре, ако се налага да се върви зимно време по дълбокия сняг или там, където има много вълчи ями.“
Така те стигнали до жилището на могъщия дракон, който докоснал с жилото си Тунг-Са-О и изведнъж Тунг-Са-О отново станал на 18 години.
Подмладил се не само той, но и целият свят около него. Наоколо видял много цветя, които ухаели чудно и сред тези цветя пърхали птички, които пеели песни, които той никога не бил чувал, докато бил старец.
И Тунг-Са-О поискал да превърне целия свят в цветя. Когато Тунг-Са-О минавал покрай магазинчето на майстора, който изработвал от скъпоценни камъни всякакви дребни украшения за радост на човешката суета, той казал:
- Аз владея чудни изкуства и занаяти, които не си сънувал! Дай ми да обработя твоите камъни и аз ще ги превърна в дивни цветя.
- Превърни ги, щом си такъв изкусен майстор! – казал бижутерът. И тъй като Тунг-Са-О владеел необикновени умения и необикновени занаяти, той се заел да придаде на камъните невиждани форми. Започнал да извайва цветя от скъпоценните камъни. Огромни брилянти разцъфтели като пищни рози, върху листенцата им слънцето запалвало златни, сини, червени пламтящи точици. Големи смарагди приели формата на блестящи листа. А от сапфирите израснали незабравки.
Като поработил така до вечерта, Тунг-Са-О страшно се уморил и в края на деня отишъл при собственика, да си получи спечеленото.
- Ами току-що при мен беше един бял човек с коси като коприна и той получи всичко, което ти се полагаше! – казал бижутерът. – Току-що си тръгна. Дори се учудвам, че не сте се сблъскали на вратата.
- При такива условия не си струва човек да работи! – промърморил страшно недоволен Тунг-Са-О и започнал да мисли само за наслада и удоволствия.
И точно тогава срещу Тунг-Са-О носели в паланкин 14-годишна девойка, дъщеря на най-богатия и най-знатния мандарин. Момичето било красиво като благоуханно цвете. Краката й били толкова малки, че не можели да направят нито стъпка и това й придавало прелестта на дете. Щастлив би бил онзи, който ще й стане съпруг! Нейните плахи неуверени стъпки биха предизвиквали възторг и нежност в сърцето му като първите стъпки на дете.
Нейните малки очички оглеждали всичко наоколо – дървета, къщи и хора, с такова удивление, сякаш питали: Какво е това?
Тя била толкова невинна.
А малките й ръчички изплашено се държали за края на паланкина, сякаш се страхували, че вятърът ето сега ще подхване това цвете от земята и ще го отнесе във въздуха и няма да го пусне на земята. С други думи, красавицата страшно много се харесала на Тунг-Са-О. А тъй като дяволът му помагал, а може би просто защото Тунг-Са-О бил на 18 години и бил красив – сърцето на крехката красавица забило по-силно, изпълнено с желание.
Мандаринът с възторг се съгласил да даде дъщеря си на най-учения човек и най-великия майстор в страната. Сватбата била отпразнувана с величествена пищност.
Сватбеното угощение вече приключвало и Тунг-Са-О, съпровождан от нескромни шеги, които още повече запалвали пламъка на желанието, оставил гостите си.
Отишъл в покоите на своята жена, за да откъсне там, сред цветята, най-хубавата от всички лилии и с горещи устни да докосне аленото цвете – устните на своята невеста.
И на прага на невестинските покои срещнал излизащия от там бял дявол:
- Аз вече направих това вместо теб!
Заплакал Тунг-Са-О, и светът му се сторил градина, в която растат цветя без аромат и пъстрите птички подскачат безмислено, без да пеят.
Така живеел Тунг-Са-О своя дълъг, дълъг, сив живот докато един път се намерил на брега на дълбок ручей.
През ручея било прехвърлено мостче – леко и не толкова здраво – по него можело да мине само един човек. Първият, който минел по него, би го разклатил така, че следващият би паднал в реката и би се удавил.
И в същата минута, когато Тунг-Са-О се канел да стъпи на мостчето, пред него се промъкнал белият дявол и преминал по мостчето. След него втори тръгнал Тунг-Са-О. Мостчето паднало и Тунг-Са-О се удавил.
Удавил се, приветствайки радостно смъртта – избавителка. Така свършва приказката.
Сине небесен! Бой се от белите дяволи! Те не ти отнемат нито душата, нито живота, но оскверняват всичко най-хубаво, което е в душата на човека и отнемат всичко най-хубаво, което той има в живота си.

БЕСЕДА ЗА ЩАСТИЕТО - Махамангала Сутта

Един ден чух тези думи от Будата, когато Господарят живееше в околността при манастира:
„Много богове и хора желаят да знаят
кои са най-великите благословии,
които могат да доведат до спокоен и щастлив живот.
...Моля те, Татхагата, ще ни преподадеш ли?”
(Това е отговорът на Будата):
„Да не общуваш с глупците,
да живееш в компанията на мъдрите
и да почиташ онези, които заслужават почит –
това е най-голямото щастие.
Да живееш в добра среда,
да си посял добри семена
и да осъзнаеш, че си на верния път –
това е най-голямото щастие.
Да имаш шанс да учиш,
да бъдеш умел в своята професия и занаят
и да знаеш как да практикуваш предписанията и мила реч –
това е най-голямото щастие.
Да можеш да подкрепяш родителите си,
да цениш семейството си
и да имаш работа, която харесваш –
това е най-голямото щастие.
Да живееш правилно, да бъдеш щедър в даването,
да можеш да си опора за роднините и приятелите си
и да живееш живот на безупречно поведение –
това е най-голямото щастие.
Да избягваш извършването на лоши неща,
да избягваш обвързване с алкохола и наркотиците
и да бъдеш усърден в извършването на добри дела –
това е най-голямото щастие.
Да си смирен и учтив,
да си благодарен и доволен от простичък живот
и да не пропускаш възможност за учене -
това е най-голямото щастие.
Да живееш с усърдие и внимателност,
да осъзнаваш Благородните истини
и да постигнеш Нирвана –
това е най-голямото щастие.
Да живееш в света
без сърцето ти да е покварено от света,
оставил зад себе си всички мъки, пребиваващ в покой -
това е най-голямото щастие.
Онзи който постигне това
ще е непобедим където и да отиде.
Той винаги ще е в безопастност и радостен –
това е най-голямото щастие.

Според Дао причините за болестите са:

- Когато времето се мени, а ти оставаш същия.
- Когато в разговорите се стремиш да господстваш.
- Когато вземаш дълг и не помниш за връщането му.
- Когато се ползваш с власт и вършиш произвол.
...- Прямота или искреност, която вреди на хората /т.е. произхожда от Ума, а не от Любовта/.
- Когато нямаш разположение към хората, а само към себе си.
- Да считаш другите глупави, а себе си мъдър или особено същество.
- Да си беден и да завиждаш на богатите.
- Когато клеветиш и придобиваш от това радостно разположение и настроение.
- Когато от користни подбуди нарушиш справедливостта.
- Да се съхраниш в безопасност за сметка на други хора, които са в опасност.
- От избухливост да встъпваш в противоречие с другите.
- Постоянно да обсъждаш кое е правда и кое не /това значи, че не можеш да прощаваш/.
- Да отхвърляш същността и да се привързваш към външните неща.
- Да порицаваш човека, защото той не те е облагодетелствал.
- Да причиняваш с магически способности вреда на когото и да е, дори и на животни.
- Да не обичаш хората за това, че те те превъзхождат.
- Да се пристрастяваш към определени билки и растения.
- Да обичаш хората, за да те считат за прав.
- Да се съмняваш.
- Да бъдеш привързан към веселието и шегите.
- Любов към резките думи и откази.
- Настойчиво да се прилепваш към жени/мъже.
- От старите заблуди да правиш нови.
- Да разваляш птичи гнезда и да чупиш яйца.
- Да убиваш зародиш и да режеш плът.
- Да пробуждаш хората към встъпване в брак.
- Да отнемаш от хората и приятелите хубави предмети.
- Да изменяш отношението си към човек, попаднал в беда.
- Да желаеш нещастието и да призоваваш беда..

Лекарствата според Дао:

- Да имаш добро поведенине и широта в сърцето.
- Да се отказваш от изгода, заради истината.
- Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки съблазните на живота.
- Когато злото те атакува, проявявай любов.
...- Желай на хората добро и щастие искрено, а не имитация.
- Използвай силата си само за помощ.
- Бъди скромен и отстъпчив в речта.
- Съхранявай винаги искреност и доверие.
- При среща с Мъдрия да си критичен само към себе си.
- Когато си насаме със себе си, зад закрита врата – да се наблюдаваш.
- Ако искаш да имаш истинско лекарство, когато злото те атакува – проявявай любов.
- Желай на всички само добро.
- Старай се да оправиш всичките си грешки и постъпки – така започва лечението

КЪДЕ Е БРАТ ТИ ?

Една жена имала двама сина. Мъжът й починал докато била още млада и тя сама отгледала двете си деца. И така с труд и грижи синовете й пораснали и се задомили. Направили си големи къщи и се преместили да живеят в тях. Поканили и своята майка да си избере сама при кого от двамата да отиде, но тя предпочеля да остане да ж...ивее в старата си къщица- било й мъчно да се раздели с не
Двамата братя често я посещавали и се грижили за нея. Но особено тържествено те отбелязвали рождения й ден. Тогава купували по един голям букет цветя и заедно отивали при старата си майчица. Нямало по-голямо щастие за старата женица от това да ги гледа заедно, да вижда ,че се обичат, поддържат и си помагат... Тя ги посрещала с отворени ръце, прегръщала ги едновременно, след това слагала главата си ту на рамото на единия, ту на другия и сълзи от радост и умиление се стичали по набръчканото й старческо лице.
Минали години. Братята се скарали и не си говорели вече. Майката не знаела това а и те умело криели сръднята си. Но дошъл рождения ден. А сега какво да се прави? И двамата купили цветя / както винаги /, но гордостта им пречела да се помирят и да отидат заедно при майка си. Те знаели колко много ще се огорчи старата им майчица като ги види, че идват поотделно, но никога не предполагали, че тя ще изживее случилото се така болезнено.
Пръв влязъл по-големия брат. С широко усмихнато лице и голям букет цветя той тръгнал към старата жена, очаквайки топла майчина прегръдка, но по средата на стаята се спрял изумен от каменното лице на старата жена.
- Къде е брат ти?-чул ясните думи на майка си, които го ударили в лицето като плесница.
Синът навел глава, незнаейки какво да каже. Огромна буца заседнала на гърлото му почти
задушавайки го.Имал чувството, че е на съд-на съд пред собствената си съвест. Мъкъта, която била изписана на лицето на старата жена го измъчвала по-страшно от най-тежкото наказание. Душевната болка, която изпитвал била почти непоносима.
Бавно старата жена се приближила, взела букета от ръцете му и след това го хвърлила на пода.
- Не ми трябват цветята ти. Искам брат ти.
После се обърнала с гръб към сина си оставайки безмълвна. Със смазано от скръб сърце синът излязъл от къщата. Прибрал се у дома, хвърлил се на леглото и заплакал. Не можел да си прости, че е нанесъл такова страдание на собствената си майка.
След известно време отишъл да честити рождения ден на майка си и по-малкия брат. И всичко се повторило, както и при по-големия.
- Къде е брат ти?-чул изпитващите думи и той. После и неговите цветя се разпиляли по пода,а пред него вече стоял превития гръб на старата жена.
Прибрал се и по-малкия брат в къщата си, строполил се на масата, обхванал с двете си ръце главата и застенал като ранено животно от изгарящата го мъка. ,,Как можах, как можах....” – повтарял като в унес, без да може да овладее сълзите си.
Изведнъж скочил като ожилен и се затичал към къщата на брат си. Не изминал и половината път, когато видял, че и брат му тича към него...Срещнали се по средата между двете къщи, погледнали се и без да говорят като по команда се хвърлили в прегръдките си. Сълзи напирали в очите и на двамата а устните шептяли: ,, Прости ми братко”!
И после така прегърнати отишли при майка си. От радост забравили да купят нови цветя, но думите, които чули били всичко, което искали да чуят сега.
- Синове мои, не цветятя са най-важните сега, а това че сте заедно. Сега вие ми поднесохте най-красивия букет, който съм получавала някога през живота си. Букетът на прощението, букетът на братската любов. Моля ви поднасяйте ми го винаги, докато съм жива. Само така можете да ме правите радостна и щастлива майка. Искам да се гордея с вас, с вашето единство и любов.

Легенда за човешките сълзи!!!!!!!!!!!!!!

Според една легенда, за първи път човешките сълзи са се появили в света след изпъждането на Адам и Ева от Рая.
До тогава Адам не е знаел какво нещо са сълзите...
Първата жена, която е проронила сълзи, била Ева.
Много красива била Ева!
...След излизането си от Рая, тя осъзнала голямата грешка, която направила и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал:
"Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво- дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по- голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и я изучавайте!"- рекъл Господ.
Като взели книгата от Бога и Адам и Ева останали с мисълта, че носят една книга от Рая, от която зависи тяхното спасение.
Един ден Ева чела от тази книга, но се разсеяла с нещо и... я забравила отворена. През това време дяволът се промъкнал, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл незабелязано. Когато Ева се върнала и отишла да вземе книгата за да почете от нея, тя останала неприятно изненадана, като я отворила и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала:
"И този път не изпълнихме Божията заповед!"- осъзнала съкрушена Ева.
Тя съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най- после видяла, че черният лист се е стопил: книгата се открила и тя безпроблемно започнала да чете.
Така се явили първите сълзи на света.
Какъв е извода?
Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще се промъкне тайно, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никой друг не трябва да има достъп до нея. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря...
Не позволявайте на злонамерени, любопитно и нахални хора да се бъркат във вашата лична Свещена книга.
От това зависи вашето лично щастие!

Душата, която говори с природата

- Розова пъпчице, какво си правила цяла нощ?
- Събрала ръце, молех небесата да отворят моето сърце.
Лале, защо си отворило устата си?
- Искам да ти кажа какво разбрах в тишината.
И какво е то?
...- Превърни себе си в празна чаша.
Орхидея, какво показват твоите листенца?
- Грациозните движения на танца.
Какво изразява твоят танц?
- Земята, въздаваща дан на небесата.
Малки маргаритки, защо стоите толкова близо до земята?
- Защото земята е домът на всички смъртни същества.
Малки маргаритки, какво проповядвате вие?
- Благословени са смирените, понеже те ще наследят земята.
Малки маргаритки, защо сте тук?
- За да отразяваме небесата на земята.
Малки маргаритки, в какво се състои дългът ви?
- Да утешаваме наранените сърца.
Малки маргаритки, какво правите тук, в църковния двор?
- Ние служим на Бога, навеждайки се към стъпките на Неговите създания.
Кактус, защо си покрит с бодлички?
- Аз съм езикът на злобния човек.
Кактус, защо твоят ствол е бодлив?
- Аз съм ръката, сътворяваща зло.
Кактус, откъде са шиповете по твоите листа?
- Аз съм сърцето на злия, получаващ удоволствие, когато обижда другите.
Кой си ти, розов храст - приятел или враг?
- Аз съм и едното, и другото. Моите цветя галят приятеля, а шиповете бодат врага.
Защо растете толкова близо едно до друго, пшенични зърна?
- Нашата сила е в единството. Ето защо вие търсите в нас подкрепа за своя живот.
Борове, кои сте вие?
- Ние сме призраците на онези мъдреци, които са предпочели да бодърстват в уединение в гората пред светския живот.
Какво означават вашите клони, борове?
- Ръце, протегнати от небесата, благославящи земята.
Борове, за какво сте създадени?
- Ние сме храмове, издигнати за покланящите се на Бога в природата.
Борове, открийте ми тайната на вашия живот?
- Ние сме сенките на душите, разпънати на кръстовете, търпеливо очакващи часа на своето освобождение.
Сухо дърво, защо те горят?
- Защото повече не мога да давам плодове.
Буря, какво ти дава такова чувство?
- Моята страст към земята.

ОРИСНИЦИТЕ И КЪСМЕТА -

Орисниците орисват и предначертават съдбата на човека. .
Те са три сестри и живеят вечно.
Жилището им е накрай света.
При нас идват само тогава, когато се роди дете.
...Те идват при новороденото третата вечер и произнасят своето наричане.
Преди обаче да кажат своята дума, те отиват при Бога и го питат как да орисат новороденото дете.
Народното вярване твърди, че Господ всеки ден се намира в три имотни състояния: сутрин е работник на полето, по обед е работник в дюкяна, а вечер почива и тогава яде и пие и е добре облечен.
Поради това, когато се роди дете и на третата вечер трябва да бъде орисано, Господ отговаря на орисниците: “Орисайте го, както съм аз сега.”
Оттам има три съдби или три късмета: богат късмет, среден късмет и сиромашки късмет.
Когато орисниците дойдат при детето, застават и трите при главата му и започват наричането.
Ще нарече най-напред най-младата, после средната, а най-сетне най-старата.
Тя или ще приеме нареченото от другите две или ще каже съвършено друго.
Нареченото от най-старата е определящо и то се записва на лоба на главата на детето.
Буквите на орисниците се виждат на черепа – те са драски между костите, но никой не може да ги познае, не може да ги чете.
Написаното не се изменя в нищо и от никого.
Ето защо се казва: “Така му е писано”, “Така му е драснато”, “Такава е орисията”.
Каквото е отредено от орисниците, това и самите светци не могат да променят.
/народно поверие/
Що ли са ми нарекли орисниците,
като съм се, майко, родила?
Сълзи ли тежки в ресниците
или пък царско венчило?
Първата сигур е казала:
„Умна-разумна да стане."
Що ме е, майко, наказала,
ум ли е за момата имане?
Втората кобно мърморила
дълго да чакам наричала,
черна магия ми сторила -
тъй да съм - все необичана.
Що ли е третата рекла -
царският син ли засмяно
ще ме на коня си метне,
както съм с бяла премяна?
Как се ме, майко, орисали -
наречено да промениш не може.
Обич ли, сълзи ли бисерни -
да бъде волята ти, Боже...
/от нета/

НАЙ - ГОЛЕМИЯТ ПОРОК

Свикала Смъртта своите най-верни служители и рекла:
- Решила съм да поставя царската си корона върху главата на оногова от вас, който ми е най-много заслужил.
Изправил се Гладът, поклонил се и казал:
- Короната се пада на мене. Аз моря мало и голямо. Не чакам да му дойде времето. И това върша откак свят светува.
- Т...воето е нищо, - възразила Войната. – Често пъти в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва на мене.
- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Вред, където помина, аз кося всички хора, като мухи. Запустявам села и градове. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната.
Рекла тогава Смъртта:
- Вие сте добри и верни служители. Право е, че вие морите, ала вашият мор плаши хората, и те бягат от вас. Напротив, при едного идат доброволно да ги мори. Той ги забавлява. Той ги весели. И в това време, когато си мислят, че се наслаждават от живота, той ги опропастява и излага на глад. Когато се самозабравят им туря ножове в ръцете, за да се убиват един друг. Най-после трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя.
Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.
- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.

СУЛТАНЪТ И НЕГОВИЯ ВЕЛИК ВЕЗИР

Един велик везир служил на своя султан цели тридесет години и бил прочут и много ценен заради своята лоялност, правдивост и упование пред Аллах. Неговата честност обаче му създала толкова много врагове в двореца, че столицата гъмжала от слухове за лицемерието и лукавството на великия везир. Придворните... не пропускали нито ден, без да нашепват неуморно в ухото на доверчивия султан да си отваря зорко очите и така се стигнало дотам, че султанът не издържал, окончателно загубил доверие в своя велик везир, макар последният да бил напълно почтен и невинен. Султанът заповядал да го осъдят на смърт, въпреки че трудно би се намерил друг поданик , който да е служил така предано на своя върховен господар.
По онова време обичаят изисквал на осъдените на смърт да им завържат ръцете на гърба и да ги хвърлят в султанския кучкарник, където държали най-злите ловни кучета. Но преди да го хвърлят там, за да бъде разкъсан от озъбените псета, великият везир помолил като последна милост да му бъде разрешено да попита господаря си: “Моля те, о, господарю на съдбите на всички правоверни, дай ми само десет дни живот, за да мога да се разплатя с всички, към които имам дългове, а също и да си събера парите от борчовете на другите към мен. Обещавам да раздам тези пари на хората, които бяха добри с мен. Сетне ще ми се остане само да разпределя имането си сред децата и роднините си, без да забравям щедрите дарове за моите телохранители.” Султанът изслушал уверенията на дворцовата стража, че обреченият велик везир няма къде да избяга и склонил да изпълни последното му желание.
Везирът веднага потеглил към дома си и трескаво събрал стотици златни монети за рушвет на главния пазач на султанските ловни кучета. Но първо предложил на пазача само сто жълтици с думите: “Позволи ми аз да се грижа за кучетата през идващите десет дни.” Пазачът охотно се съгласил и така следващите десет дни кучетата се облажили с невиждано щедри дажби., които великият везир лично им поднасял. На десетия ден те вече захапвали късовете месо направо от ръцете му.
На единадесетия ден великия везир бил извикан при султана. Отново му повторили обвиненията и под зоркия поглед на султана пазвантите вързали ръцете на злочестия велможа зад гърба му и го отвели навън, за да го хвърлят на кучетата. Но щом го съзрели, едрите песове само размахали дружелюбно опашките си, а после го наобиколили и започнали да му се умилкват. Султанът и придворните останали удивени. Накрая султанът не издържал и попитал великия везир, защо кучетата не го разкъсват. Мъдрият везир отвърнал: “Грижих се за тези кучета цели десет дни, и то така, както никой досега не се беше грижил за тях. Сега всички виждате какво може да се постигне с повече доброта, грижовност и щедрост. Като се грижих за Ваше Величество цели тридесет години и каква отплата доживях да дочакам? Бях осъден на смърт, и то само заради лъжливите обвинения на моите най-зли врагове.”
От срам султанът се изчервил като божур. Не само, че отменил присъдата над великия везир, но и го дарил с три ката най-фини дрехи, след което ми позволил сам да се разправи с тези, които са го предали тъй вероломно. Но благородният мъж им опростил греховете и ги пуснал да си вървят по живо, по здраво.

Благодаря Ти, Господи, за вчера!
Бъди до мен и в днешния ми ден!
Подкрепяй ме да понеса без ропот
товара, който ми е отреден!

...Дари ме, Господи, с извечната си сила
и днес да нося тежкия си кръст!
Не ме оставяй, Боже, без закрила
додето се превърна в шепа пръст.

Пази ме, Боже, да не се забравя
и да повярвам, че съвсем сама
с неволите успявам да се справя
без Твоята подкрепяща ръка.

Обръщам се назад-два реда стъпки.
Пред моята е Твоята следа.
Благодаря Ти, Господи прескъпи,
не ме оставяш никога в беда!

Благодаря Ти, Господи, за вчера,
за днес, за утре и за Вечността!

ЩЕ БЪДА! ЩЕ ОБИЧАМ! ЩЕ ДЕРЗАЯ! -
Ще бъда искрен,
~ защото хората ми вярват!
Ще бъда чист,
~ защото някои ме обичат ! Ще бъда силен,
...~ животът носи изпитания!
Ще бъда храбър,
~ защото подвизи ме чакат!
Ще бъда приятел,
~ на враг и на самотник!
Ще бъда щедър,
~ без да мисля за отплата!
Ще бъда скромен,
~ защото няма съвършени!
Ще гледам все напред,
~ ще се смея!
Ще обичам, ще дерзая!

Жълтици за УМ

Един бедняк от едно село се хванал на работа при един ковач в далечен град и му работил двайсет години. Дошло време да си ходи и отишъл при ковача да си иска платата.
Ковачът му рекъл:
- Аз много те обикнах, ти си добър работник. Постой още някоя година.
Беднякът отказал и разказал как е оставил млада невеста с малко дете.... Тя се врекла да го чака двайсет години и те вече изтекли.
- Ако и тая година не се върна, невеста ми ще напусне дома ни – рекъл сиромахът.
Майсторът се съгласил и влезли в една стая да се разплатят. Ковачът извадил три жълтици и рекъл:
- Ти беше добър работник, но аз не съм богат човек. Давам ти три жълтици, защото толкова мога, но да знаеш, че винаги в моята ковачница ще си добре дошъл. Хайде, на добър път!
Сбогували се и беднякът тръгнал към село си. По пътя го настигнали трима пътници. Двама млади и един стар. Разговорили се с младите, а старецът само си мълчал.
Вървели, вървели, по едно време чиракът на ковача попитал защо старецът само си мълчи и се подсмихва нещо.
Двамата млади мъже казали, че това е баща им. И че си мълчи, защото слуша какво си говорят птиците и животните, тъй като има дарба да разбира езика им. Сиромахът много се зачудил на чутото и попитал братята дали баща им ще каже какво научава от птиците и животните.
- Може и да каже нещо, но трябва да платиш. Той си отваря устата само пред този, който плаща за ум – рекли момчетата.
Селянинът си помислил,че цял живот е живял в бедност и ще е по-добре да чуе някоя умщина.
Извадил едната жълтица и я подал на стареца.
Тогава старият човек издумал:
- Мътна вода да не газиш!
Млъкнал и продължили пътя си. Беднякът нямал мира и си помислил, че ще е добре да чуе още нещо от чудноватия старец. Извадил и втората жълтица. Дал я на стареца, а той издумал:
- Дето се вият орли, трябва да видиш какво става!
Селянинът малко се ядосал, защото нищо не разбрал, но любопитството му го човъркало. Той дал и третата жълтица, а старецът рекъл:
- Преди да направиш нещо, преброй си един по един пръстите на ръцете и краката!
Стигнали до един кръстопът и се сбогували.
Чиракът на ковача повървял малко и стигнал до една дълбока и мътна река. Сетил се какво казал старецът, когато му дал първата жълтица и не посмял да мине реката, а тръгнал да търси мост.
В това време до реката пристигнал един мъж на кон и се засилил да мине. Селянинът му викнал, че водата е голяма, но конникът даже не го чул. Повлякла го водата и той се удавил, а конят изплувал и отишъл при селянина.
Вървели, вървели и над една горичка се видяло ято орли. Сетил се човекът какво му рекъл старецът, когато му дал втората жълтица, и тръгнал да види какво има там. Намерил двама мъже да лежат мъртви на земята, а между тях една торба жълтици. Взел парите, погребал мъжете, които се били избили от алчност, и си тръгнал към дома.
Късно вечерта стигнал до къщата си, прозорчето светело. Той се доближил да види какво прави жена му и онемял от ярост. Жена му галела по главата един мъж, който седял с гръб към прозореца, и нещо му говорела. Селянинът си помислил да влезе и да убие невярната си жена, извадил пищова от пояса си, но в този момент се сетил за думите на стареца, когато му дал третата жълтица. Прибрал пищова и почнал да си брои пръстите един по един. Тъкмо стигнал до деветнайсет и чул:
- Не тъжи, мале, утре тръгвам да търся тате по света. Ще го намеря и ще го доведа у дома.
Бащата ахнал, това бил сина му. Той го оставил в люлката, но двайсет години били минали.

Вече остарелият селянин на всички разказва какво научил от странния старец.

ЛЮБОВ!!!
Любовта е доверие, да можеш да прощаваш и продължаваш въпреки всичко.
Любовта е да знаеш кого да обичаш.
Любовта е да познаваш себе си отблизо за да можеш да отдаваш.
Любовта е началото, което ако не бяха хората,нямаше да има край.
...Любовта е да обичаш другия, познавайки всичко в него и въпреки това...
Любовта е да бъдем белязани за остатъка от дните ни...
Любовта е да не ползваш думи,
а да продължиш да вървиш с другия в тишина...
Любовта не умира. Умираме ние-без любовта!Вижте повече

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!
Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.
Петър Дънов

ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца — Слънцето на духовния и на Божествения свят. Ако човек не посрещ...а изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.
Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато Слънцето изпраща на Земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд. Има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организма. Това са т.нар. черни, негативни лъчи. За да не попаднете под влиянието им, пазете се да не спите през деня. Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действуват черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувствува неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на Слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. С черните отрицателни вълни на Слънцето идат и земни вълни, които се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на Слънцето през ранните часове, най-късно до обед. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчевите лъчи, най-добри часове са от 8 до 10 часа.
Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване. Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си — ще превържеш раната със зехтин или лук, а когато грее Слънце, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи.
Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Само здравият може да схване идеите на новото учение.
Бог е поставил на небето Слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на Слънцето, съзнателно, по половин час, с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото с дни да се ровите из книгите да търсите какво казват лекарите за дадена болест

С УСМИВКА ЗА ТЕБ!

Усмихни се, дори и на простия факт,
че докосваш нещата, които обичаш.
Понякога тъжна, но има те пак -
вдъхновена, красива, различна.
...
Даже в глухото утро да не пеят врабци
и светът да изглежда студен и прекършен,
във душата ти млада ще отекват звънци
и копнежът ти няма да свърши.

Усмихни се, дори и на чудния шанс,
че реката на времето сякаш е спряла.
Имаш всичката вечност, събрана във транс.
Светлина за душата си бяла.

Даже в тихата вечер да не свирят щурци,
нито вятър сред клоните чувства да скрива,
пак ще имаш в сърцето добри мъдреци...
Усмихни се! И дишай щастлива! /от нета/Вижте повече

НУЖНО Е ВРЕМЕ!!!!

Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...
Да осъзнаеш,
...Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...
Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...
Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...
Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...
Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...
Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...
Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...
И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуване.../от нета/Вижте повече

Прибрах се. В себе си.
Поскитах в дебрите на тъмнината.
Поплаках. Пак за себе си.
Послушах после тишината.

...Попитах. Себе си.
По-тъмна ли ще е без мен земята.
Посрещнах изгрева.
Получих отговор за светлината.

Посях. Във себе си.
Прегризах рамките за свободата.
Пожънах. От себе си.
Политналите си мечти в отплата.

Погледнах. В себе си.
По-цветна съм и от цветята.
Поисках. Да съм себе си.
По дяволите пратих мрака и тъгата.../автор низвестен/

Sina Vodjani - Ahura & Rising Sun

ПРИНЦЪТ И МАГЬОСНИКЪТ-

Имало едно време един млад принц, който вярвал във всичко, освен в три неща.
Не вярвал, че съществуват принцеси, не вярвал, че някъде по света има острови, и не вярвал в присъствието на Бог.
Баща му, кралят, му бил казал, че такива неща не съществуват. И тъй като нямало принцеси и острови във владенията на баща му, и никаква следа от Бог, принцът нямал причина да не му вярва.
Но един ден принцът избягал от своя палат и пристигнал в съседното кралство.
Там, за негово огромно учудване, от всеки бряг той виждал острови, а на тези острови – странни и вълнуващи същества, които той не смеел да назове.
Докато търсел лодка, един мъж, облечен в мантия се приближил по брега към него.
„Това истиски острови ли са? – попитал го младият принц.
„Разбира се, това са истински острови.” – отговорил човекът в мантията.
„А тези странни и вълнуващи същества?”
„Това са съвсем истински принцеси.”
„Тогава Бог също трябва да съществува!” – възкликнал принцът.
„Аз съм Бог” – отговорил мъжът с мантията и се поклонил.
Младият мъж се завърнал в своето кралство толкова бързо, колкото могъл.
„Е, ти се завърна” – казал баща му, кралят.
„Аз видях острови, видях и принцеси, видях дори и Бог!” – отвърнал принцът сърдито.
Кралят останал невъзмутим:„Няма никакви истински острови, нито истински принцеси, нито пък Бог съществува реално.”
„Но аз ги видях!” – настоявал принцът.
„Кажи ми как беше облечен Бог?”
„Бог беше облечен в мантия.”
„А ръкавите му бяха ли навити назад?”
Принцът си спомнил и потвърдил, че това е било така.
Усмихнал се кралят: „Такова е облеклото на магьосниците и това е бил просто един магьосник. Измамили са те.”
Като чул това, принцът се завърнал в съседното кралство, отишъл на същия бряг, за да може отново да се срещне с мъжа в мантията.
„Баща ми, кралят, ми каза кой всъщност си ти!” – казал принцът възмутено. „Ти ме измами последния път, но това няма да се случи отново. Сега аз знам, че това не са истински острови и истински принцеси, а ти си просто един магьосник.”
Мъжът на брега се усмихнал: „Не съм аз този, който те е измамил млади човече. В кралството на твоя баща съществуват много острови и много принцеси. Но ти си омагьосан от твоя баща и не успяваш да ги видиш.”
Принцът, натъжен, се завърнал в родното кралство.
Когато се видял с баща си, той го погледнал в очите: „Татко, вярно ли е, че ти не си крал, а магьосник също?”
Кралят се усмихнал и подвил ръкавите си. „Да, синко, аз съм просто един магьосник.”
„Тогава мъжът от брега е бил наистина Бог.”
„Не, мъжът от другия бряг е просто друг магьосник.”
„Но аз трябва да узная какво се случва наистина, каква е истината отвъд магията!”
„Не съществува истина отвъд магията.” – казал кралят.
Принцът се изпълнил с тъга. Той казал:„Остава ми тогава да избера единствено смъртта…”
Кралят с магия призовал Смъртта. Тя се появила на вратата и заподканяла принца. Той потръпнал от отвращение. Спомнил си красивите, но неистински острови и неистинските, но чудно хубави принцеси.
„Ами, добре тогава”- казал той. „Някак си ще се справя с тази магична ситуация.”
„Разбираш ли сега, синко?” – казал кралят.”Ти също започваш да се превръщаш в магьосник.

Дървото на приятелите

Дървото на приятелите

Има хора в живота ни, които ни правят щастливи
по простата случайност, че са пресекли пътя ни.
Някои пътуват по пътя в нашата посока, съзерцавайки с нас много луни,
а други просто виждаме между две последователни крачки.
Всички тях наричаме приятели, но има много видове от тях.

Може би всеки лист от едно дърво характеризира един от нашите приятели.
Първите още от рожденото огнище са приятелите ни татко и майка,
които ни показват какво е животът.
След това идват приятелите ни братя и сестри,
с които си поделяме пространството, за да разцъфтят като нас.
Научаваме се да уважаваме и да желаем доброто на всички от семейството.

Но съдбата ни запознава и с други приятели,
които не знаем, че ще пресекат пътя ни.
Много от тях наричаме сродна душа, сърдечен приятел.
Те са искрени, верни.
Знаят кога не сме добре, знаят какво ни прави щастливи.

А понякога една сродна душа взривява сърцето ни
и след това се нарича интимен приятел.
Това е блясък в очите ни, песен на устните ни, живец в кръвта ни.
Също така има и приятели за известно време,
може би за една ваканция или за няколко дни или за часове.
Те умеят да извикват много усмивки на лицето ни,
докато са около нас.

Говорейки за близост, не можем да забравим за отдалечените от разстоянието приятели,
тези, които са по върховете на клоните
и когато подухне вятър, те винаги се провиждат между останалите листа.
Времето тече, лятото отминава, есента наближава и губим част от нашите листа,
други се раждат следващото лято, а някои остават в продължение на много сезони.
Но това, което ни прави по-щастливи, е че дори откъснати, те остават близко,
и подхранват нашите корени с радост.
Те са прекрасните спомени от времето, когато са се пресекли нашите пътища.

Пожелавам на теб - листо от моето дърво - мир, любов, здраве, късмет и успех.
Просто защото всеки човек минал през живота ни е уникален.
Винаги оставя по малко от себе си и взема по малко от нас.

Ще има някои, които ще ни вземат много,
но няма да има такива, които да не ни оставят нищо.
Това е най-голямата отговорност на нашия живот
и ясно доказателство, че две души не се срещат случайно.

Добрите Думи

Аз искам днес да съм Добрите думи.
Да бъда Прошка, Милост, Шанс да Дам.
Отровата, изсипана върху ми
с Добрите думи да отмия сам.

Да кажа искам днес Добрите думи.
Стена събарям, за да сторя Път.
И всякакви съвсем човешки глуми
оставям тук, на този кръстопът.

Добрите думи – Камъче по Пътя...
То може да обърне и колата,
но може и в един по-хубав свят
то маса да подпре – да се не клати.

С Добрите думи щом сърце отворя,
ще се спася от още две лъжи –
че Прав и Крив са истини безспорни.
Не...Прав и Крив са символи Божи.

Добрите думи казвам от сърце.
Но винаги сърцето ми ще диша
да бъдат те поети от ръце,
които ще ги ползват, за да пишат.
/Томи Тодоров/

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб. Няма по-голямо нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш.

ЗАПАЗЕТЕ МАЛКО ВЯРА И ТОЛКОВА ПОНЕ НАДЕЖДА

Харесва ли ви ,или не
животът не е върхове
или най-хубавият ден,
светъл и непомрачен...
...
Не е и безкраен празник
с музика и танци разни.
Животът често ви подсеща,
че не прилича на Фиеста...

Пред вас са сложните дилеми,
неразрешимите проблеми,
задачите ви нямат край,
а трудностите -то се знай,
успоредно с вас вървят
и спъват ви по равен път...

Когато трябва да решиш,
кога ,и как да продължиш-
явяват се безброй съвети,
голяма част от тях...нелепи.

А много иска ти се сам
да спориш със света голям
и да се бориш със химери,
но свойто място да намериш.

Харесва ли ви , или не
така животът си тече...
Остава малко време , зная
за пътуване в безкрая,
за трепетите на душата,
за полетите на мечтата...

Но в тази вечна надпревара
си запазете малко вяра
и толкова поне надежда -
към върхове да ви повежда.

Горд свещеник и смирен работник -

Един свещеник, който сам се смяташе за твърде учен и благочестив, умрял в напреднала възраст. Без съмнение е бил добър човек. Когато ангелите дойдоха, за да го заве­дат на мястото му, определено от Господа, те го донесоха в междуцарствията и го оставиха там при други добри ду­хове, упълномощени да под...готвят добрите души. В между-царствието се намира цяла редица от степени и стъпала към по-високите небеса. Стъпалото, до което е допусната дадена душа, зависи от действителната доброта на земния й живот. Сега, когато ангелите бяха донесли духа на свеще­ника на неговото стъпало и се върнаха да вземат със себе си друга душа, те я носеха покрай мястото за престой на свещеника към по-горно място. Когато той видя това, вик­на високо: „Какво право имате да ме оставите на полови­ната път от оная славна страна, докато другия занасяте тъй близо? По святост аз не отстъпвам нито на него, нито на вас!“ Ангелите отговориха: „Тук не става въпрос за го­леми и малки, а затова, че всеки човек е доведен до стъпа­лото, което е заслужил чрез своята вяра. Ти не си още го­тов за по-високо стъпало. Затова трябва да останеш тук известно време и да изучиш някои неща и тогава, ако Гос­под заповяда, ние ще те заведем с голяма радост в по-висша сфера.“
Свещеникът отговори: „Аз през целия си живот съм по­учавал хората как могат да дойдат на небето. Какво трябва още да уча? Аз съм изучил всичко!“ Ангелите му отговори­ха: „Не се наскърбявай, приятелю, ако говорим открито, то е за твое добро. Ти вярваш, че тук си сам. Но и Господ е тук, макар да не можеш да го видиш. Гордостта, с която каза: „Аз всичко съм изучил и го зная!“, ти попречи да отидеш по-нагоре и да видиш всичко не както сега.“ „Сми­рението е лечебното средство за гордостта. Упражнявай го и твоето желание ще бъде изпълнено!“ Един от ангелите каза: „Човекът, когото видя да отнасяме по-нагоре от тебе, не беше учен или знаменитост. Той беше от твоята собстве­на църква. Хората едва го познаваха, понеже беше обикно­вен работик. Мнозина го познаваха като прилежен и честен работник. През време на войната, когато помагаше на ранен, го засегна граната и го уби. Макар че смъртта дойде внезапно, той беше подготвен за нея. Затова не му е потреб­но да остане дълго в средното положение, както ти ще трябва да останеш. Неговото бързо изкачване е резултат от духовния му живот

съмнението

„Научете се да се отнасяте към съмнението като към приятел, а не враг, и му благодарете, че се допитало до вас.“

„Тайната Доктрина“

„Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото и...дват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители.
Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание.
„Затова – казва Той в заключение, – аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно“.

"Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, тъй като те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен."

‎(ЖЕЛАНИЯ)Desiderata означава „възжелани неща“
Авторът се казва Макс Ерман (Max Ehrmann), роден през 1872 и починал през 1945. Текстът, датиращ от 1927 г., може да бъде прочетен на стената на черквата „Свети Павел“ в Балтимор, САЩ.
Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.
Поддържай добри отношени...я с хората, но без да прекланяш глава. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.
Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или безмилостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си.
Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.
Бъди себе си и преди всичко не се преструвай, че обичаш някого. Не бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е вечна като тревата.
Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.
Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.
Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.
Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си. С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.
Бъди радостен.
Опитай се да бъдеш щастлив.

КОЙТО СЕ ЖЕНИ ПО ЛЮБОВ-ПОЛУЧАВА ЖЕНА.
КОЙТО ПРАВИ ТОВА ЗА ПАРИ-ПОЛУЧАВА ДРУГАРКА В ЖИВОТА.
ТОЗИ,КОЙТО СЕ ЖЕНИ ЗАРАДИ ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ-ПОЛУЧАВА ДАМА.
ЖЕНАТА-ОБИЧА,ДРУГАРКАТА-УВАЖАВА,ДАМАТА-ТЪРПИ.
ЖЕНАТА Е ТВОЯ,ДРУГАРКАТА Е НА ТВОЯ ДОМ,ДАМАТА Е НА СВЕТА И ЦЯЛОТО ТИ ОБЩЕСТВО.
...ЖЕНАТА Е НА ЕДНО МНЕНИЕ С ТЕБЕ,ДРУГАРКАТА ТЕ УПРАВЛЯВА,ДАМАТА ТЕ СЛЕДИ.
АКО СИ БОЛЕН,ЖЕНАТА СЕ ГРИЖИ ЗА ТЕБЕ,ДРУГАРКАТА ТЕ НАВЕСТЯВА,ДАМАТА СЕ ОСВЕДОМЯВА ЗА ТВОЕТО ЗДРАВЕ.
ЖЕНАТА-РАЗДЕЛЯ С ТЕБ ТВОИТЕ НЕСПОЛУКИ,ДРУГАРКАТА-ТВОИТЕ ПАРИ, ДАМАТА-ТВОИТЕ ДЪЛГОВЕ.
АКО УМРЕШ,ЖЕНАТА ЩЕ ТЕ ОПЛАКВА,ДРУГАРКАТА ЩЕ ЖАЛИ,ДАМАТА ЩЕ СЕ ОБЛЕЧЕ В ЧЕРНО./

КАКВО Е КРАСОТАТА?

Тя е онова, което привлича
душата ти.
Тя е онова, което
виждаш и те подтиква да
...даваш, а не да получаваш.
Тя е онова, което изпитваш, когато
най - съкровенното в
теб протяга ръце, за да го
притиснеш до сърцето ти.
Тя е онова, което тялото смята
за изпитание, а духът за - дар.
Тя е връзката мужду радостта
и мъката.
Тя е видимото
невидимо, непознаваемото
познание и красноречивото
мълчание.
Тя е силата, която
извира от светая светих на
твоята същност и свършва
отвъд хоризонттите на
твоето зрение.

КОЙ СЪЗДАДЕ ЗЛОТО????

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
- Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?
Студент смело отвърнал: – Да, създадено е от Бога.
- Значи Бог е създал всичко?
...- Да сър. – потвърдил отново студентът.
Професорът продължил:
- Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор.
Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит.
Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
- Разбира се. – Самодоволно отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: – Професоре, а студът съществува ли?
- Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
- Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.
Студентът продължил: – Професоре, а тъмнина съществува ли?
- Да, съществува.
Студентът отвърнал: – Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери, колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора: – Сър, злото съществува ли?
Този път професорът отговорил доста по-неуверено:
- Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:
- Злото не съществува, сър, само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото – това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

обич

Живеел във царство далечно един
млад, надарен и добър господин.
За други живеел той всеки свой ден
и хляба делил "Три за теб, две за мен".

...Веднъж на разходка със коня бил той.
Застигнат бил от дъждовен порой.
Под клони вековни намерил закрила
от ураган разфучал се във своята сила.

Воят отминал, човекът излязъл,
отново във свойта посока навлязъл.
Дъгата дъждовна му радва очите,
дъхът на озон му изпълва гърдите.

Но там край реката, разлята в море,
той чул един глас - за помощ зове.
От коня си скочил, въжето свалил,
удавник в последна минута спасил.

Постъпил тъй както винаги пак -
бохчата извадил пред тоя селяк
и хляба отново така разделил,
над този удавник той се смилил.

Сега онзи казал: Ах! Ти си тъй лош!
Не виждаш ли? Аз съм един беден Гаврош.
Как можеш към хляба си ти да посягаш?
Аз съм удавник. На мен се полага.

Човекът се смаял от тия слова.
Прибрал си празната своя бохча.
Обратно той към дома си поел,
в сърцето широко обидата взел.

Отминало време и ето че пак
объркал конците тоя юнак -
добрата постъпка друг не разбрал,
нарекъл го "лош човек, злобен, нахал".

Години изтекли, коси побелели,
тъга и обида в очите му спрели.
Човекът не вярвал във своята правда,
и нищо съня му не идва да радва.

Тогава в гората намерил врабче
със счупено малко нежно крилце
и там в самотата на своята хижа
към малкото птиче положил той грижа.

След време врабчето отлита далече,
но старецът знае със сигурност вече,
че има там нейде високо в небето
една любов искрена - тази на врабчето.

ЛЮБОВ

Отсега нататък ще обичам цялото Човечество.
От този момент всичката омраза изтича от вените ми, защото нямам време да мразя, имам време само да Обичам.
В този момент правя първата необходима стъпка да стана Човек сред хората.Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с Любовта.Без нея няма да успея, дори да притежавам всички з...нания и умения на света।

Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовековното познание и мъдрост.
Никога няма да допусна душата ми да стане самодоволна и пресита.
Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята.
Ще посрещам деня с Любов... в сърцето си.
Отсега нататък ще Обичам цялото Човечество।

Както Любовта е средство за отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля и ще ме подкрепя, когато съм сама.
Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще... ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрия поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота.
Ще посрещам деня с Любов в сърцето си।

Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърца та им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе... в душите им.
Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях.
Ще обичам кралете, защото са над човешките същества;
Ще обичам смирените, защото са божествени.
Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много.
Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят.
Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им। Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново। Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще зах...апвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.
Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.

ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх.
Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.
Страданието не е наказание.
При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб.
...Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
Подаръците, които Живата природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опитностите , при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа.
Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него.
Има закон в природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача като на слабост, а той не е слабост. Няма същество, което да не е плакало.
Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любоста, Мъдростта и Истината.
Свободата идва като резултат на Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е любов.
Не можеш да убедиш хората в нещо. Ако ти сам не вярваш в него не може да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си.
Никога не говорете в отрицателна форма: “Не прави това, не прави зло!” А казвайте: “Прави добро”. Вместо думите “Не лъжи”, кажи: “Говори истината”. Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното.
Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия.
Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не може да знаеш, докато нямаш вяра.
Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля.
Ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлината, а в сърцето ви- топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви-студ. За каквото мислите, с това се свързвате.

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА ВЛАСТ И МЪЖКАТА СИЛА

Бог създал мъжа и жената равни по сила. Заселил ги в един дом. Те се борели непрекъснато помежду си, но битките винаги завършвали наравно.
Веднъж мъжът решил:"Трябва да поговоря с Бог. Уморих се да се боря с тая жена и да не мога да я надвия." Отишъл на небето и застанал пред Бог:
-Господи,никой... не може да помогне на мъжа освен теб. Ти умееш да палиш звездите на небето, бъди милосърден! Моля те, Господи, дай ми още сила, за да мога да победя жената! Излишно е всеки път да слизаш на земята да ни помиряваш. Дай ми още сила, макар и съвсем мъничко и аз ще въведа ред!
-Добре,-казал Бог-от днес ти ще бъдеш по-силен от жената.
И мъжът хукнал към къщи. Едва пристигнал и закрещял:
-Жено, сега аз съм твой господар! Господ ми даде още сила и сега аз съм по-силен от теб. Трябва да ми се подчиняваш!
Жената се нахвърлила върху него, но той я победил. Пак опитала, пак я победил.Победил я и трети път. Мъжът се възгордял:
-Дръж се както трябва, че ще ти дам да се разбереш!
Жената се разсърдила не на шега.
-Ще видим тая работа!-казала тя. И на другия ден сама отишла при Господ.
-Господи, дай и на мен още сила!
-Няма повече - отвърнал Бог.-Дадох всичката на мъжа ти.
-Но така той е по-силен от мен и ми се налага. Не можеш ли това, което си му дал, да разделиш помежду ни?
-Не! Каквото съм дал, не мога да взема обратно.Ще се наложи да се примириш.
Жената тръгнала към къщи много разгневена. По пътя срещнала дявола и му разказала каква беда и дошла до главата.
-Послушай ме и всичко ще се оправи!-казал дяволът.-Приглади си настръхналата козина, усмихни се и иди пак при Господ.Поискай му ключовете, които висят на гвоздея до вратата. После ела при мен и аз ще те науча какво да направиш с тях.
Жената го послушала, върнала се при Господ, който и дал ключовете, само и само да го остави на спокойствие. И после, бегом при дявола!
-Така, значи получи трите заветни ключа - казал той.-Ако ги използваш правилно, те ще ти донесат по-голяма власт и сила, отколкото мъжът някога ще има. С първия заключи вратата на кухнята. Мъжете първо мислят за ядене. Вторият ключ е за спалнята. Заключи я! И третият, последен ключ е за стаята, в която е люлката на вашето дете. Заключи и нея! Мъжете обичат децата си, искат да виждат как расте потомството им. Сега вземи своите ключове и върви вкъщи.
И добавил:
-Помни, не отключвай вратите, докато мъжът не се научи да използва силата си по твое желание и за твоя радост!
Жената побягнала към дома и изпълнила всички указания на дявола.
Мъжът се прибрал. Като видял, че всички врати, които досега стоели разтворени, са заключени, кипнал. Първо се опитал да ги разбие, уповавайки се на силата си, но не успял. Тогава се развикал:
-Кой заключи тези врати? Жено, откъде взе ключове?
-Господ ми ги даде.
-Няма да търпя тая работа!- креснал той и право при Господ.
-Жената не ме допуска до моята храна, моето дете и моята постеля. Каза, че ти си и дал ключовете.
-Така е. Тя ми ги поиска, Аз и ги дадох, а дяволът я е научил как да ги използва.
-Тогава дай и на мен ключове, за да мога да отворя вратите.
-Както не дадох на нея повече сила, така не мога да дам и на теб други ключове. Каквото съм дал, дал. Споразумейте се!
Върнал се мъжът при жена си и започнал да се мъчи да я умилостиви по всякакъв начин, но тя не отстъпила. Тогава и предложил да си разделят силата и ключовете поравно.
-Трябва да помисля-казала жената. И седнала да мисли. В този момент дяволът надникнал през прозореца.
-Не се съгласявай! Нека у него остане силата, а ключовете - у теб. Запомни, когато налетят мухите, кравата не може да мине без опашката си!
И сделката не се състояла.
От този момент на мъжете се налага да сдържат силата си, ако искат да съжителстват с жените си.
Ето защо мъжете отстъпват, а жените държат на своето.

уроци

Според една древна легенда, във всеки човек живеят няколко различни същности - на човек, на звяр, на природа и на огън.
Те съществуват едновременно в нас, но се проявяват в различни моменти. Когато изпитваме радост, любов и загриженост – това е същността на Човека. Когато творим, вдъхновяваме и успяваме да накараме хората до нас да се ...усмихват - това отново е същността на Човека.
Когато същността на звяра, природата или огъня надделеят в нас, те се проявяват под формата на страх, гняв, самота, агресия, завист или ревност - тогава ние сме същества по пътя към Човека.
Легендата разказва, че в един прекрасен ден много хора ще успеят да развият в себе си природата на Човека. И тогава ще настъпи невиждана до сега промяна. В светът, в който живеем ще стане много по-спокойно и по-хармонично.
От този момент нататък, за всички останали ще стане много по-лесно да осъзнаят и съвсем естествено да разкрият своята човешка същност. Това ще се изрази под много и различни форми – например радостта от най-обикновените неща, любовта, свободата, приятелството, хуманност... И това ще бъде началото на един съвсем различен свят – свят на светлина, хармония, творчество и общуване без граници. Свят на радост, осъзнаване и споделяне...
Да се надяваме, че този свят ще дойде по-скоро отколкото сме очаквали.

ЯТО ЩЪРКЕЛИ

- Ято щъркели, както всяка година наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабо и не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили. Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе...?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякне достатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.
Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете си така, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкото щъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.

ПРОШКАТА МИ

/ в Сахаджа йога /
Прощавам всичко на всички без изключение
и на тези започнали ме с подражания
и нарочно нарочили в жестоко отмъщение
и бичували с безкрайно с благопожелания
...
Прощавам за думите излезли в затъмнение
за всяко направено към мен престъпление
подарявам ви недостижимо очарование
и мисли невидели досега съществувание

Прощавам за бездънното пренебрежение
и за вълненията на вълците по пълнолуние
които ме докосват все още с напрежение
и даряват на силата ми още по голямо сияние

Прощавам на слабите вроденото слабоумие
и на грешните тяхното превъплъщение
на раздвоените подарявам благоразумието
а на грубите жалостивото изцеление

Прощавам на блудниците със смирение
прелюбодейците съжелявам без уточнение
и на всички непознали досега благоразположение
зареждам тяхното щастливо изпълнение

Прощавам на циниците с благоразумие
и неспособността да усетят душевността ми
и отрекли се неразбираемо с простодумие
въпреки че чуват винаги думите ми

Прощавам на предателите с безумие
за опитите да извършат отново престъпление
неспирам да им подсказвам в сладкодумие
и помилвам въпреки техните прегрешения

Прощавам за фалшивите порочни стенания
и жестовете лъжливи започваши в промислие
забравям мъките и омразите с обещания
и мислите отронващи се с богоизвличане

Прощавам ви ...

ПЕТЪР ДЪНОВ

БЕИНСА ДУНО
Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава. В Природата трябва да има обмяна - ще вземаш и ще даваш. Ние искаме да задържим нещата за себе си. Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш. Както вдишваш и издишваш въздуха, също така трябва да дадеш, сле...д като си взел. Вземането е вдишване, а даването е издишване. Ако не издишваш, нямаш възможност да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш възможност да възприемаш.
В момента, когато човек почне да възприема повече отколкото дава, идва страданието. Плодните дървета всичко дават на хората. Човек трябва да се учи от тях на щедрост. Ще бъдеш щедър, ще даваш изобилно.
Човек трябва да счита себе си като раздавач. Когато дава нещо, той само раздава писмата. Ще раздаваш писмата както трябва и ще ти платят за това. Ако не ги раздаваш, ще те държат отговорен. Ще те питат: "Къде са писмата?" Ние сме само пощальони, защото всичко в света е на Бога - светлината, въздуха, водата, дрехите, всичко.
Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите.

ПОБЕДИ ЗЛОТО С ЛЮБОВ!!!!

Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал. Един ден на свобода и щастие! После всичко започвало отначало. Годините ставали все по-дълги и мъчителни, страданието все по-голямо. ...Пораснала девойката - превърнала се в красива млада жена. По цели нощи тя оплаквала съдбата си. Никой не знаел за нейната горест. Само звездите били свидетели на страданието и.

Но ето, че един ден жената неочаквано срещнала в планината Добрия вълшебник. Той разговарял с изворите, цветята и камъните и можел в миг да стигне до най- отдалечената звезда. Безброй били чудесата му и денят минал неусетно.
- Освободи ме от проклятието, което тегне над живота ми - помолила се жената на добрия маг - ти можеш всичко! Върни ми свободата!
- Сама трябва да си помогнеш! Това е по силите на всеки човек. Върни се при Злия магьосник и се опитай да го обикнеш. Победи злото с любов!
Тръгнала жената по обратния път. Мислела непрестанно за тайнствения чародей! Тя повярвала на думите му! Завьрнала се в своя затвор. Започнала да търси нещо хубаво у магьосника - нещо добро, което да обикне. Нали всеки носи нещо хубаво в себе си! Наред със злото у всеки живее и доброто.
И ето, че един ден жената забелязала в очите на своя господар сълза.
„И той е самотен – помислила си тя - далеч от света и хората. Едва ли има по - голямо нещастие от това!”
Зад каменната маска тя видяла едно изтерзано лице и заплакала. Обикнала го – с цялото си сърце и душа! Тогава станало чудо! Магьосникът върнал свободата на младата жена. И тя тръгнала отново към планината. Обиколила пътеките на миналото, изкачила така жадуваните върхове, но никъде не открила Добрия магьосник. Само изворите , камъните и цветята и напомняли за него и неговите добри вълшебства.
Жената разбрала: Истинските чудеса се случват само веднъж. Те са шансът ни да променим живота и да претворим съдбата си!...